4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№430
С., 05.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6900 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., приподписана от адвокат Н. Б., против решение № 875 от 18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2690 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 299 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 431/2004 г. на Районен съд-Асеновград за извършване на съдебна делба между С. З. Г., С. З. С., В. З. К., Р. З. Г., Р. Р. Д., Й. Р. М., Т. П. Д., Ч. М. Г., М. М. Г., Д. А. Г., Ч. А. Г., Д. И. С., Й. И. С., Ф. П. Г., Р. П. Г., Б. П. Г., С. И. П., Д. С. Ч., Л. С. Ч., А. К. М., С. К. А., С. Ц. Г., Х. С. И., З. С. З., Е. Д. И., С. Б. Т. и Г. Б. И. по реда на чл.292 ГПК /отм./
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Във въззивната си жалба Д. С. е навел доводи, че не е изяснена стойността на делбените имоти, тъй като не е извършена оценка на съдържащата се във всеки от дяловете дървесина, поради което и избрания от съда способ е незаконосъобразен; както и че не му е предоставен екземпляр от експертното заключение, а и решение № Г-615 С/28.05.2004 г. на ОСЗГ за възстановяване на собствеността върху горите било незаконно
В. съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение № 33/26.04.2007 г. постановено по гр.д № 431 по описа за 2004 г. на РС – Асеновград до делба са допуснати процесните два имота възстановени по реда на З. на наследниците на Ф. Ю. Г. и З. Ю. Г., които са били съсобственици с равни права от по ? ид.ч. С това решение със сила на пресъдено нещо е решен въпросът между кои наследници, за кои имоти и при какви квоти ще бъде извършена делбата във втората фаза на производството, поради което тези въпроси не могат са се преразглеждат и всички оплаквания на жалбоподателя досежно въпросите, които са разрешени в първата фаза на делбата следва да се оставят без разглеждане.
По способа са извършване на делбата са изложени съображения, че основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и до колко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Ето защо съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване. В случая съделителите не са изразили становището си по какъв начин желаят прекратяването на имуществената общност. Счетено е, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, докато в случая е установено, че двата допуснати до делба имота, могат да образуват 28 самостоятелни дяла, които са получили и нови идентификатори, като всеки от имотите може да бъде разделен на по 10 дяла за наследниците на единия съсобственик и 4 дяла за наследниците на другия съсобственик. Принципът за получаване на дял в натура не може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба имот са с различна стойност, защото чл.69 от ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За да се спази този принцип, когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. В този случай на делба по колена приложимият способ за делба е чл.292 от ГПК /отм./, аналогичния чл.353 от новия ГПК. Тегленето на жребий е невъзможно, тъй като дяловете на съсобствениците са различни. Прието, че са налице предпоставките за прекртяване съсобствеността чрез способа уреден в чл.292 ГПК / отм./ – налице са обособени достатъчен брой дялове, които да се разпределят по колена. Обособените имоти са равностойни по площ и пазарна стойност като всеки от съделители, респ. съответното коляно е получило имот, който съответства на притежаваните от него квоти в съсобствеността, при което не се налага уравняване дяловете на съделителите с пари.
По отношение възражението на жалбоподателя, че няма извършена пазарна оценка на съдържащата се във всеки дял количество дървесина, при което не можело да се прецени до колкото дяловете са равностойни, съдът е приел, че е относимо към предмета на спора, но жалбоподателят не е внесъл необходимия депозит за допусната от въззивният съд експертиза. Затова макар и делото да е неизяснено в тази насока съгласно чл. 127, ал.1 ГПК /отм./ доказателствената тежест е на жалбоподателя, последният е бил надлежно уведомен за нея, както и за последиците от невнасянето на депозит, при което съдът е приключил съдебното дирене, като по същество е приел, че възраженията във въззивната жалба относно равностойността на дяловете са неоснователни.
За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция, което се изразява в непредоставяне на екземпляр от заключенията на вещото лице по експертизата, тъй като по делото, първо, няма доказателства в тази насока, и второ, жалбоподателят е бил редовно уведомен за заседанието в което експертизата е била приета, същата е била депозирана в достатъчен срок /повече от 7 дни/ преди заседанието и страната е можела да се запознае със съдържанието й.
К. счита, че въззивният съд се е произнесъл о материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК обаче е само формално, като липсва формулиран правен въпрос, а такъв не може да бъде уточнен и от доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Твърденията в тях касаят противоречие на решение от 13.02.2004 г. по гр.д. № 2732/2002 г. на Окръжен съд-Пловдив и решение по адм.д.№ 274/2005 г. на Окръжен съд-Пловдив, като исковата молба за делба по настоящото дело е подадена преди влизане в сила на решението по адм.д.№ 274/2005 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение Г-615-С/28.05.2004 г. на ОСЗГ или е налице процесуално нарушение, което води до нищожност на решението за допускане на делба на процесните имоти; неправилно въззивният съд посочва, че има извършена пазарна оценка и същевременно констатира, че няма извършена пазарна оценка на съдържащата се във всеки дял количество дървесина, при което не може да се прецени доколко дяловете са равностойни, като неправилно тълкува и прилага чл.57, ал.2 от Конституцията, тъй като злоупотреба с права, както и тяхното упражняване е извършено от страна на РС-Асеновград, който неправомерно променя решението на Окръжен съд Пловдив по гр.д. № 2732/2002 г. и от ищците по делото. Всички тези твърдения касаят наличие на касационни основания по чл.281 ГПК, които от една страна не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, а от друга страна са насочени към решението по допускане на делбата, което е влязло в сила и по тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл в атакуваното решение за извършване на съдебна делба.
В обобщение липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 875 от 18.05.2013 г., постановено по гр.д. № 2690 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: