О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 08.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕМА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 391/2010 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Н процесуален представител на Н. М. Н. от град Ш., срещу въззивно определение № 805/17.6.2010 год. по ч.гр.д. № 792/2010 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено определение №5338/12.4.2010 г. по гр.д. №640/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, с което е върната искова молба на Н. М. Н., вх. №3317/19.10.2010 г., и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че с оглед твърденията в исковата молба с предявени обективно и субективно съединени искове по чл.45 и чл.49 ЗЗД, основаващи се на различни юридически факти – деяния, извършени през различни периоди от време от различни ответници – физически лица. Съдът е приел, че всеки такъв самостоятелен иск следва да има свое основание/изложение на фактите, от които произтича спорното право/ и свой петитум/искане за осъждане на конкретен ответник, или ответници, като се посочи основанието за солидарната им отговорност/ за конкретно посочена сума. Въззивната инстанция е приела също така, че, че се касае за искове с отделен, различен предмет, и тъй като ищецът се позовава на различни деликти, осъществени по различно време и от различни ответници, отговорността за тях не може да бъде солидарна. Освен това съдът е стигнал до извод, че следва да е налице точно посочване на фактите по всеки иск, кога е извършено деянието и от кого, при какви обстоятелства и в какво качество,2 защо е противоправно, кой от ответниците – юридически лица е пасивно легитимиран по гаранционно-обезпечителната отговорност, каква е вредата за ищеца, за каква сума е предявен частичният иск и какъв е размерът на цялото обезщетение за конкретния деликт, а ако вредата е причинена от неколцина – да бъдат изложени факти и в този смисъл. Освентова е прието, че следва да се посочи и каква причинната връзка между противоправното деяние и твърдяната конкретна вреда от него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК. Излага се, че е недопустимо да се правят каквито и да е твърдения и изводи преди да са събрани доказателствата по делото, което е нарушение на въззивния съд, тъй като съобразно константната практика на ВКС това е въпрос по основателността на иска и по него съдът следва да се произнесе с решението си. Твърди се, че въпросът за легитимацията на страните също е въпрос по същество на спора. Навежда се довод, че са налице съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се прилагат противоречиво от съдилищата, а обстоятелствата, които следва да отговаря исковата молба са лимитативно изброени в чл.127 и чл.128 ГПК. Досежно процедурата по чл.129 ГПК се твърди, че същата може да бъде открита само за попълване на празнини относно тези обстоятелства, но не и за каквито и да било други обстоятелства. Твърди се, че са налице неправилни указания и това не е основание за прекратяване на съдебното производство. В изложението се коментират разпоредби от процесуалния закон, разпоредби от международноправни актове, както и съдопроизводствени действия на съда. Навежда се и довод за лишаване от справедлив процес. Приложени са 17 решения, определения и съдебни протоколи на различни съдилища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай сочените оплаквания са касационни, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. От друга страна, изложението съдържа и опит за поставяне на въпроси, които не са засягани изобщо в обжалваното определение, като например за легитимацията на страните. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 805/17.5.2010 год. по ч.гр.д. № 792/2010 год. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: