О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
ГР. София, 10.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 3.12.08 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1976/08 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на К. и М. Р. и на Р. У. срещу въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №2111/07 г., постановено в производство за присъждане на разноски по реда на чл.192, ал.4 от ГПК / отм./.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и са допустими.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, вр. с чл.274, ал.3 от ГПК и за двете жалби.
Частните жалбоподатели М. и К. Р. обжалват въззивното определение в частта, с която им е присъден по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 2800 лв., при сторени 3600 лв. Позовават се на основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК, като намират, че при присъждане на разноски в по-нисък размер не са отчетени действителната правна и фактическа сложност на делото, с оглед продължителността му и приложимите правни норми.
Фактическата и правна сложност на делото са преценени от въззивния съд като са взети предвид видът на делото, защитаваният интерес и обемът и сложността на необходимата за обслужването му правна помощ. Не се сочи противоречива практика по въпроса, нито той принципно и в конкретността на казуса е разрешен в противоречие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на чл.64, ал.4 от ГПК /отм./. Затова не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по тази частна жалба.
Частната жалбоподателка Р.гарова обжалва въззивното определение, с което са присъдени разноски в размер над 200 лв. Позовава се на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – противоречие с практиката на отделни състави на ВКС, приложена по делото. Представените решения са неотносими към казуса – определени са разноски за адвокатско възнаграждение, а не държавна такса, като новото удостоверение за данъчна оценка допустимо е прието и използвано за определяне на актуалния / към постановяване на решението/ материален интерес от спора при формиране на комплексната оценка за действителната фактическата и правна сложност на делото по см. на чл.64, ал.4 от ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по тази частна жалба.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №2111/07 г. от 23.05.08 г., по жалбите на К. и М. Р. и на Р. У.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: