7
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 5980/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр.София, 16.12. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 5980/2013 година
Производството по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по обща частна жалба вх.№ 8894/03.06.2013 год., включваща:
а/ частна жалба на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд;
б/ частна жалба на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу протоколното определение от 04.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд;
в/ частна касационна жалба на Х. П. С., К. К. С., С. Р. Д. и П. Н., срещу определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу протоколното определение от 04.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд, с което са оставени без уважение молбите им за конституиране като трети лица-помагачи по делото.
Шестимата частна жалбоподатели поддържат преди всичко едно общо оплакване, а именно, че въззивният съд недопустимо обединил в едно производство подадените от тях три частни жалби срещу различни определения на Поморийския районен съд, за което били заплатени отделни съдебни такси и се произнесъл в един състав и с един акт.
Д. Д. Т. и К. М. Т. поддържат, че с определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. Поморийският районен съд незаконосъобразно е оставил без разглеждане „посочените от ищците допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорените решения на ОС на етажната собственост”, а с потвърждаването на това определение от въззивния съд последният е постановил нищожно и недопустимо определение.
Същите двама частни жалбоподатели поддържат и че въззивната им частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 04.02.2013 год. касае незаконосъобразно увеличение на цената на иска, като изрично в нея посочили чл.70, ал.2 ГПК, поради което окръжният съд дължал произнасяне по същество. Заявяват още и че поддържат оплакванията си, развити в т.ІІ на частната им жаба с вх.№ 710/11.02.2013 год., съгласно които в заседанието на 04.02.2013 год. районният съд се поизнесъл по множество искания на страните, без да е изтекъл срока за обжалване на постановеното в същото заседание определение за отказ за конституиране на трети лица като подпомагащи страни в процеса съгласно чл.218 и сл.ГПК. Частните жалбоподатели поддържат по-нататък и оплакванията, развити в т.ІІІ на частната им жалба с вх.№710/11.02.2013 год., съгласно които в заседанието на 04.02.2013 год. районният съд не допуснал поставените от тях задачи към експертизата, а постановил нови задачи, непоискани от страните, което наложило плащане на депозит в размер на 2 500 лева. Следващото процесуално нарушение, според Д. Д. Т. и К. М. Т., което останало неразгледано от въззивния съд, е допускането на разпит на свидетел за доказване съдържанието на потокол от проведено общо събрание на етажната собствеост, което било недопустимо съгласно чл.164, ал.1, т.3, предл.първо ГПК.
Х. П. С., К. К. С., С. Р. Д. и П. Н. поддържат, че отхвърлянето на искането им за встъпване в процеса като трети лица-помагачи на страната на ищеца е незаконосъобразно, а въззивният съд постановил необосновано определение – цитирането на чл.219 ГПК било ирелевантно, тъй като касае привличане на трето лица, а не встъпване на такова, а оправдаването на отказа за допускане на встъпването с чл.23, ал.5 ЗУЕС било несъстоятелно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да разгледа най-напред заявеното общо от частните жалбоподатели оплакване, касаещо обединяването на трети въззивни частни жалби в едно въззивно частно производство и произнасянето по тях в един състав и с един съдебен акт.
Оплакването е неоснователно.
Действително, срещу различни определения на Поморийския районен съд по гр.дело № 23/2013 год./протоколно от съдебното заседание на 04.02.2013 год. и постановеното в закрито заседание определение № 62 от 05.02.2013 год./ са били подадени поотделно от различни лица три въззивни частни жалби, по които в Бургаския окръжен съд на 01.03.2013 год. е било образувано едно общо въззивно частно гражданско дело № 462/2013 год. Обстоятелството, че по всяка една от трите въззивни частни жалби е била внесена дължимата съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси /ДВ, бр.22 от 28.02.2008 год./такса за частна жалба, както и обстоятелството, че в разпореждането за образуване на делото, както и в сега обжалваното определение № 851 от 29.03.2013 год. не е било посочено основанието за обединяването на частните жалби в едно въззивно частно гражданско производство и разглеждането му от един и същи съдебен състав, не може да обоснове недопустимост на постановения от Бургаския окръжен съд съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по всяка една от частните жалби поотделно, и макар и обединени в един общ съдебен акт, на практика е постановено определение по всеки от процесуалноправните спорове, предмет на частното въззивно производство.
По оплакванията на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд.
За да остави без разглеждане посочените от ищците с молба вх.№ 585/04.02.2013 год. допълнителни основания за незаконосъобразност на приетите от общото събрание на етажната собственост решения, първоинстанционният съд е приел, че същите съставляват нови основания за отмяна на решенията, срокът за оспорване на които е изтекъл.
С въззивното определение окръжният съд е приел, че определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд /включително и в частта за оставяне без разглеждане на допълнителните основания за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС/ не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горната инстанция.
В тази си част определението на въззивната инстанция е незаконосъобразно. Определението на първоинстанционния съд прегражда пътя за разглеждане на делото по отношение на заявените с молба вх.№ 585/04.02.2013 год. допълнителни основания. Обжалването на определението на първата инстанция в тази му част е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Затова, на обжалване с частна жалба подлежат и определенията, с които се отказва обективното съединяване на следващ иск с първоначалния, без същевременно да е било постановено отделянето на следващия иск в отделно производство, както е и в настоящия случай. С отказа, предмет на определението от 05.02.2013 год. се прегражда възможността за защита срещу решенията на общото събрание. Друг е въпроса дали отказът на съда да приеме за разглеждане допълнителните основания за незаконосъобразност на тези решения е законосъобразен. По този въпрос е следвало да се произнесе въззивната инстанция, като разгледа частната жалба в тази й част, а не да я оставя без разглеждане в нарушение на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В тази част определението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото се върне на същия за разглеждане на въззивната частна жалба в посочената част.
Оплакванията на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определението на първоинстанционния съд от 04.02.2013 год. са неоснователни.
Съгласно чл.70, ал.2 ГПК, определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. В случая, въпрос за цената на иска изобщо не е бил поставен и не е разгледан, тъй като исковете за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост са неоценяеми, а за държавната такса намира приложение чл.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата /ДВ, бр.22 от 28.02.2008 год./. Предмет на част от определението на районния съд от 04.02.2013 год. е дължимата държавна такса за отмяна на 12 решения на общото събрание, като е прието, че за всяка от претенциите се дължи минималния размер от 30 лева или общо 360 лева, като ищците са били задължени да довнесат още 280 лева. Това определение не подлежи на отделно обжалване, защото страната може да се защити при евентуално връщане на исковата молба при неизпълнение на дадените й от съда указания.
Постоянната практика на Върховния касационен съд неизменно приема, че определенията по допускане и събиране на доказателства се контролират по повод обжалване на решението, тъй като подготвят постановяването на решение, а не преграждат развитието на производството. Не подлежат на отделно обжалване и определенията за допускане на свидетели или вещи лица. Допуснатите при постановяването им нарушения на процесуалния закон представляват обикновено съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решението.
Ето защо, оплакванията срещу въззивното определение в частта, с която окръжният съд е отказал да разгледа частната жалба срещу определението на първата инстанция от 04.02.2013 год. са неоснователни и в тази част обжалвания акт на окръжния съд следва да бъде оставен в сила.
По частната касационна жалба на Х. П. С., К. К. С., С. Р. Д. и П. Н.
При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл.218 и чл.219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Конституирането на трето лице-помагач и в двете хипотези има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл.223, ал.2 ГПК/. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач не се обхваща от чл.274, ал.3, т.1 или т.2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване /срвн., т.9 на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС/.
Предвид на това, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд, само в частта, с която са оставени без разглеждане посочените в молба вх.№ 585/04.02.2013 год. допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на етажната собственост.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане на частната жалба на Д. Д. Т. и К. М. Т. срещу определение № 62 от 05.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд в отменената част на въззивното определение.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, в останалата обжалвана от Д. Д. Т. и К. М. Т. част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Х. П. С., К. К. С., С. Р. Д. и П. Н., срещу определение № 851 от 29.03.2013 год. по ч.гр.дело № 462/2013 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, в частта, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу протоколното определение от 04.02.2013 год. по гр.дело № 23/2013 год. на Поморийския районен съд за оставяне без уважение молбите им за конституиране като трети лица-помагачи по делото и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на същата жалба.
В частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба и се прекратява производството по нея, определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: