О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
Гр.София, 16.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 320 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “А” О. , гр. Т. срещу определение № 115/23.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 93/09г. от Т. окръжен съд, с което е отменено разпореждането от 26.01.2009г. по ч.гр.д. № 76/09г. на Т. районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът ЧПТК “М”, с. Н., Плевенска област оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК.
Производството по ч.гр.д. № 76/09г. по описа на Т. районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, подадено от “А” О. срещу ЧПТК “М” – длъжник и Г. И. Д. – авалист, който е и представителна длъжника, по запис на заповед от 05.09.2006г.
На 26.01.2009г. съдът е издал заповед за изпълнение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист, а на 10.02.2009г. е постъпило възражение от длъжника и от авалиста по записа с искане за спиране на изпълнението на заповедта и на изпълнителния лист.
С определение от 13.02.2009г. районният съд е указал на длъжника, че следва да предяви иск за вземането си, както и е спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба на длъжниците срещу заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителния лист.
За да постанови обжалваното определение въззивният Т. окръжен съд е приел, че отказът да се приеме или да се плати по записа на заповед, платим на предявяване, следва да се удостовери по правилата на менителницата в чл.496 ТЗ – чрез протест от нотариуса по мястото на плащане, докато в случая не е спазена формата на отказа. Представеният протокол за отказ, подписан от представител на поемателя и двама свидетели не е предвидената форма и следователно записът е с ненастъпил падеж.
Според частния жалбоподател въпросите от значение за делото са: Допустимо ли е обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, когато същото е поставено на основание чл.417, т.9 ГПК и незабавното изпълнение е спряно въз основа на възражение на длъжника? По този въпрос застъпва становище, че длъжникът няма правен интерес от обжалване и отмяна на разпореждането, с което е уважена молбата, след като деволутивният ефект по отношение на издадения титул е настъпил с подаването на възражение за спиране и кредиторът е принуден да заведе иск за вземането си. Вторият въпрос е относно начина на удостоверяване на отказа на издателя на запис на заповед от приемане на записа, за който се поддържа, че е решен в противоречие с ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС, по т.д. № 1/2004г. и Р. № 740/18.04.2002г. по гр.д. № 1149/01г. на ВКС, V г.о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По първия въпрос допустимостта на обжалването с частна въззивна жалба на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение произтича от нормата на чл.419, ал.1 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което липсва основание за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По втория въпрос въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК. В Тълкувателното решение е допусната възможността при клауза в записа на заповед “без протест” или “без разноски”, обстоятелствата относно отказа на издателя да удостовери, че записът му е предявен, да постави дата или да се подпише, както и при укриването му, това да бъде удостоверено с нотариална покана. Нотариалната покана предполага уведомяване, т.е. предявяването на записа до достигне до издателя, каквито правни последици не са придадени на констативния протокол, съставен от поемателя.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати направените от ответника ЧПТК “М” разноски в това производство в размер на 750 лв. по договор от 19.05.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 115/23.03.2009г., постановено по ч.гр.д. № 93/09г. от Т. окръжен съд.
ОСЪЖДА “А” О. , гр. Т., ул.”Р” № 3 да заплати на ЧПТК “М”, с. Н., Плевенска област сумата от 750 лв. /Седемстотин и петдесет лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.