Определение №431 от 41074 по ч.пр. дело №247/247 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431
гр. София,14.06.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1090/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Г. от [населено място] срещу решение № 396 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 388/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 30 от 27.01.2011 г. по т. д. № 54/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 16 000 евро – неустойка за неизпълнение на задължение по т.ІІ от договор за покупко – продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 69, рег. 14024, дело № 1241 от 04.12.2008 г. на нотариус С. К., и за сумата 16 000 евро – неустойка за неизпълнение на поето с т.ІІІ от същия договор задължение, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника в размер на 9 082 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушения на закона. Подробни съображения в подкрепа на това становище са изложени в касационната жалба.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във връзка с които се сочат всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който оспорва като неоснователни искането за допускане на касационно обжалване и самата касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли предявения от Д. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 16 000 евро, претендирана във връзка с твърдяно неизпълнение на поетото от ответното дружество задължение по т.ІІ от сключения между страните договор за покупко – продажба във формата на нотариален акт № 69 от 04.12.2008 г. за довършване и предаване с надлежно разрешение за ползване в срок най-късно до 20.12.2008 г. на продадения с договора недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда, построена в груб строеж в поземлен имот № 47295.52.42 по кадастралната карта на [населено място], обл. П., Пловдивски апелативен съд е приел, че не е налице виновна забава в поведението на ответника – продавач, пораждаща основание за санкциониране на същия с уговорената неустойка. След анализ на писмените и гласни доказателства по делото и на заключението на назначената съдебно – техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че към датата на сключване на договора имотът не се е намирал в състояние на груб строеж, както е отразено в нотариалния акт, тъй като по-голямата част от довършителните работи в него са били завършени, както и че непредаването на имота с разрешение за ползване до датата 20.12.2008 г. не се дължи на неправомерно бездействие на ответника. В подкрепа на този извод е посочена разпоредбата на чл.176, ал.1 ЗУТ, според която предаването на завършен строеж от строителя на възложителя се извършва с констативен акт образец 15, в съставянето на който участва и възложителят. Изложени са съображения, че със сключването на договора на 04.12.2008 г. ищецът е придобил качеството „възложител” по смисъла на чл.161 ЗУТ и от този момент занапред съставянето на констативния акт за предаване на имота вече е било обусловено и от неговата воля, а не само от поведението на продавача. С аргумент, че съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България искането за издаване на разрешение за ползване следва да се направи от възложителя, т. е. от ищеца Д. Г., е обосновано становището, че издаването на разрешение за ползване на имота на 08.01.2009 г., вместо до 20.12.2008 г., също не е последица от неоправдано бездействие на продавача [фирма].
Отхвърлянето на втория обективно съединен иск за заплащане на неустойка в размер на сумата 16 000 лв. за неизпълнение на задължението по т.ІІІ от договора за продажба – за завършване на вертикалната планировка и на цялостната инфраструктура на затворения комплекс от еднофамилни къщи, в който е построена сградата, и за организиране на пропускателен режим в комплекса с поддръжка на вътрешния ред и на зелените площи в него, е мотивирано на първо място с отсъствието на материалноправна легитимация за ищеца да претендира неустойка, без да е собственик на останалите индивидуално обособени обекти в комплекса. Като втори мотив за отхвърляне на иска решаващият въззивен състав е посочил липсата на отразени в самия договор и в констативния протокол образец 15 от 08.01.2009 г. незавършени работи по вертикалната планировка, инфрактруктурата и цялостната визия на комплекса.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси, които отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като тяхното разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове. С обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са въпросите по п.1 и п.2 – за допустимостта съдът да основава решението си на обстоятелства, които не са въведени в процеса с възражения на длъжника в предвидените за целта процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, както и този по п.3 – за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти. Въззивният съд е обосновал решаващите си изводи за неоснователност на исковете за неустойки със съдържанието на констативния протокол образец 15 за предаване на процесния имот и с поведението на ответника по повод на неговото изготвяне. Констативният протокол образец 15 не е приобщен като писмено доказателство по делото и в хода на процеса ответникът не е противопоставял възражение за проявено от ищеца бездействие в процедурата по съставянето му, препятствало издаването на разрешение за въвеждане на имота в експлоатация в уговорения в договора срок – 20.12.2008 г. Освен това съдът е приел, че към датата 20.12.2008 г. не е била налице виновна забава в задълженията за предаване на имота с разрешение за ползване и за цялостно завършване на инфраструктурата в затворения комплекс, без да обсъди наличните по делото доказателства /договор от 13.03.2009 г., сключен с [фирма], и удостоверение № 152 от 18.12.2009 г./ за момента, в който ответникът е предприел действия за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа и към водоснабдителната и канализационна мрежа като условие за нормалното му използване от купувача. Като е процедирал по посочения начин, Пловдивски апелативен съд се е отклонил от задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 7/27.12.1965 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в множество решения, постановени по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК, като напр. решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о., решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г., решение № 341 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 1218/2009 г. на ІV г. о., решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г. на ІV г. о., и др. Противоречието със задължителната практика съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, което прави безпредметно обсъждането на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не попада в приложното поле на касационното обжалване формулираният в п.4 въпрос – за възможността неподписаният от купувача – възложител констативен акт за установяване годността за приемане на строеж да служи като доказателство за предаване на имота. Въпросът е свързан с извършената от въззивния съд преценка на доказателствата и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за правилността на обжалването решение, а не за визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация. Поради изложеното не се налага обсъждане на сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Не могат да се определят като релевантни за изхода на делото и материалноправните въпроси за тълкуването на договора в съответствие с критериите на чл.20 ЗЗД /п.5 и п.6 от изложението/ и за необходимостта при прилагане на разпоредбата на чл.83 ЗЗД да се изследва причинната връзка между поведението на кредитора и договорното неизпълнение на длъжника /п.7/. При произнасянето по исковете за неустойки въззивният съд не е констатирал неясноти в съдържанието на договорните клаузи и не ги е подлагал на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, за да формира решаващите си изводи по предмета на делото. Изводите, че ищецът не е проявил активност да съдейства за своевременното съставяне на констативния протокол образец 15 за предаване на имота, са обусловени от анализа на доказателствата и като такива имат значение за правилността на въззивното решение. Ето защо касационно обжалване по повод на посочените въпроси не може да се допусне, независимо от съдържанието на представената във връзка с тях съдебна практика.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 396 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 388/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора Д. М. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 251.73 лв. /хиляда двеста петдесет и един лв. и седемдесет и три ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top