О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
С. 16.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 916 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя И., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 226 от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 480 по описа за 2014г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 26.06.2014г. по гр.д.№ 665/2014г. на Видински районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като сочи основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касаторът поставя въпроси, които се свеждат до следното: 1. Може ли съда да преценя наличие на нарушение по чл.193 от КТ, без ищеца да се позовал на него в исковата си молба и за начина, по който работодателят следва да получи от работника обяснения, по който според касаторът въззивният акт противоречи на приетото в решения № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 290 от 31.03.14г. по гр.д.№ 2982/13г. на ІІІ г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о. и № 168 от 5.06.14г. по гр.д.№ 5010/13г. на ІІІ г.о и досежно начина, по който следва да се вземат обясненията преди дисциплинарното уволнение – с решения № 10 от 30.01.14г. по гр.д.№ 3911/13г. на ІV г.о., № 137 от 2.03.10г. по гр.д.№ 20/09г. на ІV г.о., № 221 от 30.07.14г. по гр.д.№ 7639/13г. на ІV г.о., № 322 от 5.05.10г. по гр.д.№ 301/09г. на ІІІ г.о., № 237 от 24.06.10г. по гр.д.№ 826/09г. на ІV г.о.
К. поставя и въпроса за задължителните реквизити на заповедта за уволнение съгласно чл.195 от КТ, който счита, че е разрешен от въззивния в съд в противоречие с решения № 177 от 17.06.14г. по гр.д. № 7430/13г. на ІІІ г.о., № 722 от 3.01.11г. по гр.д.№ 518/09г. на ІV г.о., № 379 от 24.06.10г. по гр.д.№ 410/09г. на ІV г.о., № 857 от 25.01.11г. по гр.д. № 1068/09г. на ІV г.о., № 102 от 12.03.14г. по гр.д.№ 5501/13г. на ІV г.о.
Отделно сочи и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по четири въпроса, които се припокриват с горепосочените: 1. Ако в исковата молба не се съдържат доводи за допуснато нарушение по чл.193 от КТ и такива не са изложени до даване на ход по същество, следва ли съда да ги обсъжда?, 2. Ако работодателят своевременно е представил документа, посочен в заповедта за уволнение /доклад с вх.№ 43, който не е бил оспорен от работника/,съдържащ описание на допуснатото нарушение, следва ли съда да го обсъди при вземане на решението си?, 3.Допустими ли са гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че обясненията на работника са поискани устно от работодателя и работникът е отказал да даде такива? и 4.Когато работникът устно откаже да даде поискани му от работодателя обяснения, може ли последният същият ден да прекрати трудовото му правоотношение?.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. От своя страна се позовава на решения на ВКС, от които съотносимо /с оглед задължителния му характер/ е само това с № 201 от 17.03.2010г. по гр.д. № 38/09г.на ІV г.о. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които в отговора е посочено, че са съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, без такъв да е наличен по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е заемал длъжността „шофьор”.
Със заповед № 9 от 17.02.2014г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.190 т.3, 4 и 7 от КТ поради „отказ за изпълнение на трудовите задължения”. Посочено е, че е „нанесена имуществена вреда на фирмата, произтичаща от договор с [община] за необслужени 250бр. контейнера по 2.40лв./х 3 на обща стойност 1 800лв., заедно с наложени санкции от [община] за необслужени контейнери за Т.”. Прието е, че с тези действия лицето е застрашило „изпълнението на договора с [община], интересите на работодателя, нарушило трудовата дисциплина по КТ и другите нормативни актове, чл.10,11 и 12 от трудов договор № 222 от 16.05.2013г. и длъжностната характеристика”. В заповедта е записано, че лицето „отказва да даде писмени обяснения за дейността си”.
В. съд е счел извършеното уволнение за незаконосъобразно, извършвайки служебна проверка за изпълнение на изискванията на чл.193 от КТ. Без да е налице изложен от ищеца в подадената искова молба довод в този смисъл, съдът въз основа на показанията на разпитаните по делото четирима свидетели е приел, че преди връчването на заповедта не са изискани писмени или устни обяснения от наказаното лице, които да са във връзка с посоченото в заповедта нарушение. Работникът не е уведомен за започналата срещу него дисциплинарна процедура, не е разбрал, че във връзка с евентуално уволнение му се искат обяснения и не е бил уведомен за кои точно нарушения се изискват от него обяснения. Съответно работодателят не е могъл да ги съобрази и да вземе пред вид отношението на работника към нарушението.
При тези факти, следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о., съгласно които съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не посочени от ищеца в исковата молба.
С оглед вече констатираното противоречие, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира за безпредметно обсъждането на останалите поставени въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 480 по описа за 2014г. на Видински окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 128 лв./сто двадесет и осем лева/, държавна такса за разглеждане на жалбата по същество и да представи вносна бележка в деловодството на съда, в противен случай производството ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.