6
6
Определение по т. д. № 3589/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3589/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3589 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [община], чрез кмета Таня В. Х. против въззивно решение № 198/16.07.2014 г. по в. т. д. № 157/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 47/27.02.2014 г. по т. д. № 60/2013 г. на Габровски окръжен съд.
С последното е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на дружеството от 19.09.2013 г. за смяна на управителя на дружеството.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на оплакванията на страните, направени във въззивната жалба, необоснованост на съдебния акт, незачитане на обстоятелството, че съдружниците били публични юридически лица, чието представителство в общото събрание се реализира чрез даване на мандат от съответните общински съвети на съдружниците – общини, респ. от Министъра на регионалното развитие по отношение на съдружника – държавата.
Касаторът поддържа, че при смяна на управителя, в поканата за събранието следва да е персонифицирано лицето, което се предлага за нов управител, за да може предварително съдружниците да обсъдят кандидатурите и да дадат мандат за коя от тях да се гласува.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по касационната жалба.
Към документите, свързани с касационното обжалване е приложена молба вх. № 3767/16.09.2014 г. сигнатура на ВтАС за одобрение на постигната между страните спогодба и за прекратяване на производството по делото, и проект на Спогодба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на два въпроса, въвеждайки твърдения за наличие на основания по т. 1 и т. 3 на чл.280 ГПК.
По поставения първи въпрос: ”Налице ли е пълнота и яснота по точка от дневния ред от поканата за свикване на общо събрание на О. – избор на нов управител по смисъла на чл.139, ал.1 ТЗ, когато в нея не е посочено конкретно лице за тази длъжност”, касаторът счита, че е налице основание по т. 3 на чл. 280 ГПК. Според него, е наложително ВКС да посочи какви са релевантните обстоятелства при преценка на съдържанието на поканата, тогава когато става въпрос за смяна на управител на дружество с ограничена отговорност и дали е достатъчно да се посочи, че се предлага промяна чрез освобождаване на досегашния управител и избор на нов представляващ и управляващ търговското дружество, или е наложително в поканата да се посочи лицето или лицата, които се предлагат за нови управители.
Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, които допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Съдържанието на чл.139, ал. 1ТЗ е ясно очертано и в него се визира, че поканата за събранието следва да съдържа точките от дневния ред, като в законовата редакция отсъства изискване за точно упоменаване имената на лицето или лицата, предложени за управител/и. Право на Общото събрание е да разшири тези изисквания, чрез включване в дружествения договор на обстоятелства досежно личността на управителя, на които последният следва да отговаря. Право на всеки съдружник е да предлага конкретни лица за управители, като това право се упражнява пред ОС и няма забрана за издигане на определена кандидатура на събранието, на което се представят и доказателства за образователен ценз, квалификация или др. изисквания, ако такива са били въведени. Ако се приеме, че в поканата за събранието задължително следва да се съдържа информация за лицето, което се предлага за управител, дори би се достигнало до ограничаване упражняване на правата на съдружниците в ОС, предвид обстоятелството, че по принцип събранието се свиква от управителя /той може дори да не е съдружник/ и не би могло неговото конкретно предложение да обвързва съдружниците при обсъждане на този въпрос и да се отразява на последващи предложения направени на самото събрание, гласуване и вписване на решението на ОС.
По втория правен въпрос: „За да гласува на общо събрание съдружник чрез представител по точка от дневния ред за избор на нов управител, необходимо ли е упълномощаването да е изрично – за конкретно лице, предложено за тази длъжност ?” Дори и да се приеме, че макар и общо формулиран, той съставлява правен въпрос от значение за изхода на спора, то не е налице доказано противоречие между въззивното решение и приложените решения на ВКС. Решение № 818/30.10.2007 г. по т. д. № 516/2007 г. ВКС, ІІ т. о. съдържа произнасяне досежно обема на представителната власт на упълномощеното лице при изрично пълномощно по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай предвид наличието на съдружници – общини и държавата /ЮЛ/, за които се прилага специален нормативен режим,който е бил съобразен. С решение № 34/25.03.2013 г. по т. д. № 144/2012 г. на ВКС, І т. о. се дава отговор отново за обема на овластяването – с изискване да съдържа конкретизиране на датата на събранието, до което се отнася, но и конкретните действия на представителя, както и за възможността специалното пълномощно да е многократно.
В конкретния правен казус, всеки един от съдружниците, юридически лица е упълномощил конкретно лице, което да го представлява на посоченото общо събрание , определен е и мандат за гласуване по двете точки – освобождаване на управителя и избор на нов управител, като във фазата по допускане на касационно обжалване не би могло да се извърши проверка за точното изпълнение на предоставените правомощия от представителите.
С оглед недопускането на касационно обжалване, настоящият състав намира, че не следва да се внася в открито съдебно заседание и да се разглежда приложената с молба вх. № 3767/16.09.2014 г. и спогодба от [община]/ ищец/ и [фирма], [населено място]/ ответник по делото/ за утвърждаване на спогодбата и прекратяване на съдебното производство. Освен, че отсъства законова процесуална възможност за насрочване на открито съдебно заседание, предвид недопускане на касационно обжалване, приложената спогодба не би следвало да бъде потвърдена от съда, за да има характеристиката на съдебна спогодба на няколко основания. Спогодбата е договор между страните по висящо дело, поради което спогаждащите се трябва да могат да се разпореждат със спорното право. В конкретния случай, във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълнят незабавно. Вписването на решението за овластяване, респ. за неговото заличаване има действие по отношение на третите лица, т. е. именно за тях управителят на дружеството ще се счита избран от датата на вписването му в търговския регистър. Управителят е едноличен орган на търговското дружество с ограничена отговорност, с оглед капиталовия характер на дружеството, той може и да не е съдружник.Същият организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на Общото събрание /чл. 141, ал. 1ТЗ/. Тази дейност по организиране и ръководство е обособена до известна степен от представителството на търговското дружество, последното свързвано най-често с правните отношения на дружеството с третите лица /т. н. външни отношения/. Или управителят има известни законово определени компетенции в кръга на т. н. вътрешни отношения – правни отношения между дружеството и съдружниците, членствените правоотношения, напр.: да свиква общото събрание на съдружниците, да уведомява съдружниците за даден допълнителен срок и за предупреждение за изключване и пр.- все законово дефинирани в Търговския закон . Голяма група от тях са свързани и с подготовка за Общо събрание – изготвяне на материали, за водене на книга за дяловете, за водене на протоколна книга за ОС, за съхранение на документи и пр.
Управителят обаче не би могло да сключи спогодба при предявен от съдружник конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на търговското дружество, както е в настоящия случай, тъй като това би довело до подмяна на органи на търговското дружество и изземване на компетенции. Всяко едно конкретно решение на Общото събрание на търговското дружество е резултат от гласуване на съдружниците и набиране на необходимото мнозинство, а предявяване на иск по чл. 74 ТЗ е свързано с упражняване на членствено право от съдружник в търговското дружество. Управителят като органен представител не би могло да се споразумее със съдружника и да приеме текст в договор за спогодба, в който се предвижда, че решенията на Общото събрание за освобождаването му като управител и за избор на нов управител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Съдебната спогодба по своята същност представлява потвърден от съда договор между страните по едно висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигната спогодба. Участието на съда в съдебната спогодба се изразява в проверка за нейното съответствие със закона. Не би могло да бъде потвърдена подобна спогодба, която няма предмет, тъй като касае членствени правоотношения и тяхната защита.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 198/16.07.2014 г. по в. т. д. № 157/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: