4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
[населено място], 20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1448 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. Д. и М В Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., срещу определение № 919/06.04.2015г. по ч.гр.д. №1198/15г. на Софийски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено определение от 11.02.2015г. по гр.д. №1798/2015г. на СГС, І ГО, с което е отказано освобождаването на В. В. Д. и М В Д. от държавна такса по делото.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1. По какви критерии съдът следва да преценява основателно ли е искането за освобождаване на ищците от внасяне на такси и разноски по чл.83 от ГПК и следва ли съдът да изследва имуществото на малолетните деца, получено под опис от починалия им баща? 2. Следва ли депозирана молба за освобождаване от такси и разноски да се остави без уважение ако малолетните деца разполагат с имущество, прието по опис? 3. Задължен ли е съдът да уважи направеното искане и да вземе предвид приложените по делото доказателства относно декларираните от майката на ищците обстоятелства, изясняващи нейното материално положение? Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в определение №128 от 26.02.2013г. по ч.гр.д.№47/2013г. на ВКС, ГК, определение №160 от 03.02.2011г. по ч.т.д.№61/2011г. на ВКС, ТК, определение №116 от 02.03.2011г. по ч.гр.д.№55/2011г. на ВКС, ГК, определение №439 от 28.09.2010г. по ч.гр.д.№372/2010г. на ВКС, ГК, определение №128 от 19.02.2015г. по ч.гр.д.№725/2015г. на ВКС, ГК. Поддържат също, че поставените от тях въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д. №1798/2015г. на СГС, І ГО, е образувано по предявен от В. В. Д. и М В Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., срещу [фирма], [населено място], осъдителен иск за сумата от 400 000 лева, с посочено правно основание чл.238, във вр. с чл.199а от КЗ. С исковата молба е поискано освобождаване от държавна такса. По делото е представена и декларация за материално и гражданско състояние на законния представител на ищците, в която тя е посочила, че получава заплата в размер на 630 лева месечно, че притежава само ? ид част от двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [община], както и лек автомобил марка „Мерцедес”. Представено е и решение от 16.08.2012г. по гр.д.№9212/2012г. за вписване на приемане на наследство по опис, от което се установява притежаваното от ищците имущество. С определение от 11.02.2015г. по гр.д. №1798/2015г. на СГС, І ГО, е отказано освобождаването на В. В. Д. и Мария Василева Д. от държавна такса. За да потвърди определението на СГС, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателите притежават имущество на голяма стойност, а отказите на районния съд за разрешение за разпореждане с техните имоти и влогове, с мотив,че конкретни сделки няма да са в интерес на децата, са неотносими към преценката на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК. Също е взел предвид, че майката на ищците е в работоспособна възраст, че разполага с недвижим имот и лек автомобил, както и получава трудово възнаграждение в размер на 630 лева месечно.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са обуславящи за изхода на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частните касационни жалбоподатели обаче не обосновават наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените от касационните жалбоподатели определения на ВКС на РБ, както и в служебно известните на настоящия състав определение №206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
Софийски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частните жалбоподатели – ищци в производството, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадените от тяхната майка и законен представител декларация за материално и гражданско състояние, декларация за семейно и материално положение, както и писмените доказателства за притежаваното от самите малолетни ищци имущество. Въз основа на тях е преценил стойността на притежаваното от ищците и тяхната майка имущество и получаваните от нея доходи. С оглед на това твърдяното от частните касационни жалбоподатели отклонение от задължителната практика на ВКС се явява недоказано. Наличието на задължителна практика по поставените като значими за делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, с която въззивното определение е съобразено, изключва основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускането на касационно обжалване по тези въпроси.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №919/06.04.2015г. по ч.гр.д. №1198/15г. на Софийски апелативен съд, ГО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №919/06.04.2015г. по ч.гр.д. №1198/15г. на Софийски апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.