13
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
С., 06.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6576 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Ц., чрез пълномощника му адвокат Д. Ц., против решение № 335 от 27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3472 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 2187/14.05.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна, ХІІІ състав за отхвърляне на предявения от Х. Б. Ц. против [фирма] [населено място] иск за делба на търговски обект на две нива, находящ се в сграда № 2 в гр-В., [улица], изграден в ПИ № 10135.1505.254 по КК на [населено място], състоящ се от партерен етаж, представляващ банков офис с идентификатор № 10135.1505.254.1.1 по КК на [населено място] с площ 126.65 кв.м. и сутеренен етаж, представляващ нощен бар с идентификатор № 10135.1505.254.1.3 по КК на [населено място] с площ от 316.93 кв.м. и офиси с идентификатор № 10135.1505.254.1.2 по КК на [населено място], находящи се в сграда № 1 в [населено място], [улица], изградена в ПИ № 10135.1505.254 по КК на [населено място] със застроена площ от 186.54 кв.м., основан на твърдение за придобиване на собствеността за ищеца върху ? ид.ч. по силата на прекратяване на [фирма] в качеството му на съдружник в него, а от търговското дружество по силата на договор за покупко-продажба, като ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство в размер на 34780 лв. и за въззивното производство в размер на 34645 лв., като е оставена без уважение частната жалба на Х. Б. Ц. против определение № 12637 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна по реда на чл.248 ГПК за оставяне без уважение на искането на Х. Ц. за изменение на решение № 2187/14.05.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна в частта му за присъдените в негова тежест съдебни разноски в размер на 34780 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В. производство е било образувано по жалба на Х. Б. Ц. с наведени доводи за нищожност на първоинстанционното решение, евентуално – за недопустимост, тъй като съдът е постановил решението си преди провеждането на съдебното заседание за поправка на протокола от с. з. от 27.04.2012 год., т. е., решението е постановено преди постановяване на валидно определение за даване на ход по същество на делото, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото му на защита, а именно: не му е била дадена възможност да се запознае с оригиналните документи, приложени от ответника в преписи по делото, и съответно да ги оспори, това му искане не било отразено в съдебния протокол от с. з., в което са представени оригиналните документи, а съдът се е задоволил да отрази своята констатация, че оригиналите съответстват на представените по делото преписи и по този начин страната била лишена от възможността да ги оспори и да поиска друг вид криминологична експертиза, а не съдебнопочеркова, каквато съдът е назначил по своя инициатива, без да е поискана от ищеца. Поддържана е и недопустимост на решението, поради това, че съдът, в нарушение на задълженията си, не е конституирал като съделители лица с предполагаеми права на собственост върху имотите, а именно: И. К. К., в качеството му на физическо лице и бивш съдружник в прекратеното без ликвидация, поради промяна на правната форма, дружество [фирма] – В. чрез преобразуването му в акционерно дружество [фирма] – В., понастоящем с актуално наименование [фирма], както и [фирма], което пък е апортирало заявените за делба имоти в капитала на ответното търговско дружество [фирма] – [населено място]. Поддържан е и довод за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като същото е постановено преди приключването на няколко преюдициални спрямо исковете за делба спора, предмет на разглеждане по т. д. 597/2010 год. на ОС–Бургас; т. д. № 12/2011 год. на ОС–Бургас; т. д. № 177/2011 год. на ОС–Бургас и гр. дело № 19947/2011 год. на РС – Варна, като неправилно е било отхвърлено и искането за спиране на делбеното дело до приключване на тези съдебни производство, както и, че съдът не е изяснил въпроса дали имотът е съсобствен и между кои страни, или е индивидуална собственост на някоя от страните или пък на трето лице, тъй като това били въпроси по които съдът следвало да се произнесе с решението си по допускането на делбата, а не са въпроси по допустимостта на иска.
За да се произнесе, Окръжен съд-Варна е приел, че ищецът е основал наличието на твърдяната съсобственост на следните факти: ищецът е бил съдружник в търговско дружество [фирма] – В., заедно с лицето И. К. К. и с договор за покупко-продажба, сключен по реда и при условията на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) дружеството е закупило процесните имоти; след придобиването на имотите [фирма] е прекратено чрез преобразуването му в друго дружество – [фирма]–В., с променено впоследствие наименование [фирма], което е апортирало заявените за делба имоти в капитала на ответното търговско дружество [фирма] – Б.. А. е извършен без да са спазени изискванията за внасяне на непарична вноска, тъй като ищецът не бил дал съгласие за това и с оглед прекратяването на дружеството [фирма] – В. и нищожността на вписването за преобразуване на [фирма] – В. в [фирма]–В. (понастоящем с наименование [фирма]) и предвид непровеждането на ликвидация на прекратеното дружество с ограничена отговорност, ищецът Х. Ц. в качеството си на съдружник в [фирма] – В. е придобил собствеността върху 1/2 ид. част от процесните имоти, а другият съдружник И. К. – останалата 1/2 ид. част от имотите, поради което и [фирма] е апортирало в [фирма] – Б. правото на собственост само върху 1/2 ид. част от имотите, т. е., само частта, притежавана от И. К., придобита от последния с прекратяването на [фирма] – В.. В отговора на исковата молба ответното дружество е поддържало, че имотите са били собственост на дружеството [фирма] – В., в което ищецът е бил съдружник, заедно с И. К., като през декември 1997 година [фирма] – В. е преобразувано в акционерно дружество с наименование [фирма], от което ищецът Х. Ц. е притежавал акции и по-късно наименованието на [фирма] е променено в [фирма], което дружество е апортирало процесните имоти в капитала на ответното търговско дружество [фирма] – Б., което понастоящем е собственик на имотите въз основа на апорта. Заявило е в условията на евентуалност възражение за придобивна давност в периода 30.07.2009 г. (вписването на апортната вноска в С.) до предявяване на иска за делба, с присъединено владение на праводателя си [фирма], с предходни наименования [фирма] и [фирма], осъществявано в периода 09.10.1996 год. до 30.07.2009 год.
При така очертания спор въззивният съд е установил, че с договор за покупко – продажба от 07.04.1997 год., сключен по реда и при условията на ЗППДОбП /отм./ търговското дружество [фирма] – [населено място], регистрирано с Решение от 24.03.1997 год. по ф. д. № 658/1997 год. на Варненския окръжен съд, е придобило собствеността върху недвижим имот – Магазин № 90, находящ се в І-ви подрайон в кв. 442 по плана на [населено място], [улица], състоящ се от търговска зала, склад, канцелария, санитарен възел, канцелария и открит склад, при описани в договора граници на имота, ведно с правото на строеж върху 341 кв. метра от държавен терен, върху който е построен обекта, като не е спорно, че в резултат на извършени преустройства, понастоящем от продадения през 1997 година магазин са обособени три самостоятелни обекта с идентификатори 10135.1505.254.1.1; 10135.1505.254.1.3 и 10135.1505.254.1.2 по КК на [населено място]. С решение от 22.04.1997 г. по ф. д. № 658/1997 г. по описа на ВнОС, ф.о. по партидата на [фирма] е вписана промяна в състава на съдружниците и като съдружници в дружеството са вписани и Х. Б. Ц. и И. К. К., наред с досегашните съдружници М. Д., С. К., М. Д. и Н. З.. Въз основа на представените доказателства от партидата на [фирма] по ф. д. № 4438/1997 год. на ВнОС е прието, че с Решение от 05.12.1997 год. по ф. д. № 4438/1997 год. на ВнОС е постановено вписване на прекратяването на търговското дружество [фирма] – В., чрез преобразуването му в акционерно дружество с наименование „Б. клуб – В.” и вписване в регистъра на търговските дружества при ВнОС на преобразуваното дружество, което поема всички активи и пасиви на преобразуващото се дружество, вкл. и собствеността върху процесните имоти. Впоследствие са вписани промени относно наименованието, седалището, адреса на управление на преобразуваното акционерно дружество от [фирма] – В. на [фирма] – Т., както и промени относно представителството, вида, броя и номиналната стойност на акциите. Прието е за установено от учредителен акт от 28.07.2009 год., вписан в С. – В., и от два броя удостоверения с № № 20110829165900/29.08.2011 год. и 20111005150112/05.10.2011 год., издадени от Агенцията по вписванията, че [фирма], като едноличен собственик на капитала, е учредило ответното дружество [фирма] и в капитала на новоучреденото дружество като непарична вноска са внесени процесните имоти. Констатирано е, че са висящи следните дела: 1/ Търг. дело № 597/2010 год. по описа на ОС – Бургас със страни: Х. Б. Ц. /ищец/ и [фирма] – Б. и с предмет – защита на твърдяни членствени права на ищеца Х. Ц. на акционер в [фирма]; 2/ Търг. дело № 177/2011 год. по описа на ОС – Бургас със страни: Х. Б. Ц. /ищец/ и ответници [фирма], [фирма], И. К. К., „А. Ш. лимитед”, [фирма], М. К. Б., [фирма], М. Т. Н. и В. Е. П. с предмет осъдителен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ – твърдяно вземане по търговска продажба, а в евентуалност спрямо него – искове по чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД; 3/ Търг. дело № 12/2011 год. на ОС – Бургас със страни: Х. Б. Ц. (ищец) и [фирма] – ответник, с предмет – предявени искове по чл. 29 от З. за установяване нищожност на вписването на прехвърлянето на всички притежавани от [фирма] на „А. шипинг лимитед” дружествени дялове от капитала на [фирма], както и нищожност на вписването на извършената от [фирма] в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] в последното дружество непарична вноска с процесните имоти; 4/ Гр. дело № 19947/2011 год. на В., понастоящем висящо пред ОС – Варна – търг. дело № 2110/2012 год. на ВнОС, което е с предмет чл. 560 и следващите от ГПК.
Прието е че останалите доказателства, вкл. и заключението на съдебнопочерковата експертиза (л. 330-341 от първоинстанционното дело) нямат отношение към спора и не следва да се обсъждат.
При така възприетата фактическа обстановка е направен извод, че съсобственост между ищеца и ответното търговско дружество по отношение на заявените за делба имоти не е налице. Преобразуването на [фирма]-В. е извършено по реда на глава ХVІ-та от ТЗ, при което преобразуващото се дружество се прекратява и престава да съществува като правен субект и чрез общо правоприемство неговото имущество преминава върху преобразуваното дружество. При преобразуването на дружество от един вид в друг вид търговско дружество (преобразуване чрез промяна на правната форма), както и при редица други хипотези на преобразуване, напр. вливане, сливане, разделяне и др., ликвидация на преобразуващото се дружество не се провежда, а преобразуваното, респ. новообразуваното, съответно приемащото дружество става универсален правоприемник на преобразуващото се дружество. Имуществото преминава от патримониума на преобразуващото се дружество в патримониума на правоприемника. Правоприемникът встъпва в правата, задълженията и правоотношенията на праводателя на същото правно основание, на което страна по тях е бил праводателят, като правата се придобиват непроменени и със същото съдържание. П. в този случай настъпва по силата на закона. Прекратяването на дружеството, което се преобразува чрез правоприемство без ликвидация, по същество означава заличаването му по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ. Именно въз основа на осъществено по реда на Глава ХVІ-та от ТЗ правоприемство [фирма], с променено понастоящем наименование [фирма] е придобило собствеността върху имотите, които впоследствие е апортирало в капитала на ответното дружество [фирма] – Б. и последното, въз основа на извършения апорт, е техен собственик. Обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в [фирма] – В., впоследствие акционер в [фирма], което е правоприемник на [фирма], не го легитимира като съсобственик на имотите. За неоснователни са приети, навадените доводи, че с прекратяването на [фирма] – В. и предвид нищожността на вписването на преобразуването на [фирма] – В. в [фирма], с променено понастоящем наименование [фирма], ищецът, в качеството си на съдружник в [фирма] е придобил собствеността върху имуществото на дружеството в обем, еквивалентен на дружествения му дял, а именно – 1/2 ид. част. Възражението, че вписването на преобразуването на [фирма] в акционерно дружество [фирма] било нищожно, по същността си представлява оспорване на действителността на новоучреденото (преобразуваното) дружество – правоприемник на [фирма], което оспорване може да бъде заявено единствено чрез специален иск (по чл. 70 ТЗ, респ. по чл. 264л ТЗ, вр. чл. 70 ТЗ предвид препращането на чл. чл. 264л ТЗ към иска по чл. 263п ТЗ) ) но не и под формата на възражение в делбения процес, като няма данни по исков ред, с влязло в сила решение да е установена недействителността на преобразуваното дружество, правоприемник на [фирма] – В.. Дори и по надлежния ред да е установена недействителността на преобразуваното дружество [фирма], понастоящем [фирма] със седалище [населено място], сам по себе си този факт няма за последица придобиването от страна на ищеца на вещни права върху притежаваното от [фирма] – В. имущество, част от което би била и собствеността върху процесните имоти, тъй като с прекратяването на едно търговско дружество (извън хипотезите на прекратяване без ликвидация) то продължава да съществува като субект на правото и съответно да е носител на права и задължения. Едва след провеждането на производство по ликвидация и въз основа на акт по чл. 271 ТЗ (при предпоставките на чл. 272, ал. 1 ТЗ) на органа по ликвидация ищецът, в качеството си на съдружник, би могъл евентуално да придобие права върху останалото след провеждането на ликвидацията имущество.
За неоснователен е приет и довода, че първоинстанционното решение е нищожно, евентуално – че е недопустимо, тъй като съдът го е постановил преди провеждането на съдебното заседание за поправка на протокола от с. з. от 27.04.2012 год., т. е., решението е постановено преди постановяването на валидно определение за даване на ход по същество на делото, е неоснователно. Констатирано е, че след постановяване на решението и обявяването му, е проведено производство по реда на чл. 151 ГПК, за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание от 27.04.2012 год., в което съдът е обявил устните състезания за приключени и са изложени съображения, че дори и да се приеме, че това съставлява процесуално нарушение, то не е съществено и няма за последица нито нищожност на решението, нито процесуалната му недопустимост.
За неоснователно е прието и оплакването, че решението било недопустимо поради това, че съдът, в нарушение на задълженията си, не е конституирал като съделители лица с предполагаеми права на собственост върху имотите, тъй като дори делбата да се допусне и извърши без участието на съсобственик, това има отношение към валидността на самата делба (чл. 75, ал. 2 ЗН), но няма отношение към процесуалната допустимост на съдебните решения, с които е допусната и съответно – извършена делбата.
За неоснователно е прието и оплакването за неправилност на решението, тъй като било постановено преди приключването на няколко преюдициални според ищеца спрямо исковете за делба спора, тъй като няма връзка на прюдициалност – с оглед наведените от ищеца твръдения в исковата и уточняващите я молби относно за фактите, от които е възникнала съсобственост между него и ответника по отношение на заявените за делба имоти, е без всякакво значение дали ищецът е акционер или не в [фирма] – Б.; липсва връзка между делото което има за предмет осъдителни искове за заплащане на парични суми и делото за делба; както и на иска за установяване нищожност на вписването на прехвърлянето на всички притежавани от [фирма] на „А. шипинг лимитед” дружествени дялове от капитала на [фирма], както и нищожност на вписването на извършената от [фирма] в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] в последното дружество непарична вноска, защото дори и да се установи нищожност на вписването на прехвърлянето притежаваните от [фирма] на „А. шипинг лимитед” дружествени дялове от капитала на [фирма] съответно да се заличи това обстоятелство, това има отношение към въпроса кое лице е, респ. би било едноличен собственик на капитала на ответното дружество, но няма отношение към наведените от ищеца твърдения относно възникването и съществуването между него и ответника [фирма] на съсобственост по отношение на заявените за делба имоти, съответно дори и да бъде обявено за несъществуващо вписването на извършения апорт на процесните имоти в капитала на ответното дружество [фирма], това би имало за последица „връщането” на процесните имоти в патримониума на [фирма], но не и придобиване на вещни права от ищеца върху имотите.
По частната жалба на Х. Б. Ц. срещу определението № 12637/05.09.2012 год. постановено по гр. дело № 11988/2011 год. на В. по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението № 2187/14.05.2012 год. по гр. дело № 11988/2011 год. на В. в частта му за присъдените в негова тежест съдебни разноски в размер на 34 780 лева, съдът е приел, че са представени доказателства за действително направени в този размер разноски от ответното дружество в съдебното заседание на 09.03.2012 год., след докладването им от съда, като истинността им не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, а извършеното съдебното заседание на 27.04.2012 год. оспорване оспорването освен, че е несвоевремнно е и неконкретизирано – не е ясно какво точно се оспорва – договорът за адвокатска услуга е диспозитивен документ, а вносните бележки за заплатените суми (7 бр.) са свидетелстващи документи – те удостоверяват внесени от ответното дружество по сметката на адвоката парични суми в общ размер на 34 620 лева по договора за адвокатска услуга. Документите са заверени за вярност по реда на чл. 32 ЗА, имат силата на официално заверени документи – чл. 32 ЗА и надлежно удостоверяват извършеното плащане. Обстоятелството, дали тази сума е декларирана пред органите на данъчната администрация, дали върху нея е заплатен данък, дали от платеца е начислен ДДС също са ирелевантни за отговорността на ищеца за разноски по гражданското дело. Същевременно в о.с.з. на 27.04.2012 г., в което е даден ход на делото по същество, е присъствал процесуалният представител на ищеца и в това съдебно заседание възражение за прекомерност на възнаграждението, както и искане за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено, поради което правилно съдът е присъдил разноски в съответствие с доказания размер и списъка по чл.80 ГПК.
К. поставя въпросите:
1.„може ли да се постановява решение преди да е даден ход по същество на спора, преди да е изготвен протокола за даване ход по същество на спора, като протоколът от последното заседание не е изготвен явно на датата, на която се твърди, че е изготвен”. Въпросът е обоснован с довода, че след като не е проведена процедурата по поправката на протокола, не е налице даден ход по същество на спора, тъй като преди постановяване на акт по молбата за поправка на протокол от съдебното заседание, разглеждането на делото не е завършено, като се поддържа, че по този въпрос решението на окръжния съд противоречи на множество решения на ВКС;
2.„може ли да се оспорва решение на общо събрание на дружество за преобразуване на дружество от един вид в друг и решение на съда за вписване на това решение по реда на установителен иск”, по който се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед тълкуване на чл.343 ГПК, който допуска изрично в делбеното производство да се разглеждат оспорване на истинността на писмени доказателства /в случая решение на В. по вписване на преобразуване, решение на общо събрание на [фирма] за преобразуване и всички представени от ответника писмени доказателства, без изрично посочените с нарочна молба като неоспорени/;
3.„може ли в производството по делба да се разглеждат искове с различна родова подсъдност”, по който се поддържа, че чл.344 ГПК изрично допуска това, а въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС, където изрично е предвидено, че нищожността на решението на ОС може да бъде релевирано и в друго производство, по което ищец е дружеството;
4.„дали е действително решение на Общо събрание на дружество за преобразуване чрез промяна на правната форма от О. в АД и дали е валидно вписването на това преобразуване чрез промяна на правната форма от О. в АД, ако няма издадени временни удостоверения с вписани в тях имена на лицата, внесли суми и записали акции и ако са налице данни за депозиране на суми от част от съдружниците на О. за образуване на ново акционерно дружество от лица различни от съдружниците в преобразуващото се дружество с ограничена отговорност, без да е налице изключване на съдружници и с устав на АД, в който се предвижда да не се води книга на акционерите и липса на такава книга”, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и противоречие с Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС;
5.„може ли да се извърши ликвидация на дружество с ограничена отговорност при прекратяването му чрез делба на недвижими имот”, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
6.„следва ли да бъдат конституирани, включително служебно от съда всички съсобственици на недвижим имот в производството по делба” по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
7.„престава ли да съществува търговско дружество при прекратяване или само при заличаване,” по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е обезмислил разпоредбата на чл.154 и сл., чл.157 ТЗ;
8.„може ли да се разглежда частната жалба срещу определението на съда по искането за изменение на решението в частта относно разноските и жалбата срещу решението едновременно”, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
9.„налице ли е преклузивен срок, в който да се направи възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита”, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и
10.„дали при наличие на заболявания, които изискват домашно лечение и остри по вид, при представени болнични листи за страната и процесуалния й представител, съдът следва да отложи делото за друга дата, със или без глоба”.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос не е обосновано с приложена практика на ВКС. По този въпрос е налице практика на ВКС по решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 1556/2010 г., ІІ г.о., в което е прието, че ако поправката на протокола касае съдопроизводствено действие или волеизявление на участвуващите в производството по делото лица, които не са обвързани с изискванията за допустимост на съдебното решение, обстоятелството дали поправката е извършена преди или след постановяване на решението е ирелевантно за действителността на съдебния акт, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е прието, че решение на общо събрание на търговско дружество се оспорва с иск по чл.74 ТЗ, който е конститутивен, а с ППВС 7/74 г., т.3 е дадено тълкуване, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяванена иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове, т.е. с конститутивни искове. С Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е дадено и тълкуване, че нищожност на решението на общо събрание на търговско дружество може да се установи чрез предявяване на установителен иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК-отм. /сега чл.124, ал.1 или ал.4 ГПК/, като предявяването на иска е задължително, ако обстоятелството подлежи на вписване. Изводът на въззивният съд, че е недопустимо релевиране на тези спорове в делбата чрез възражение съответства на практиката на ВКС. Този въпрос не може да се свърже с направената обосновка, свързана с възможността в делбеното производство да се оспорва истиниността на писмени документи, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос. Нормата на чл.341, ал.1 ГПК ясно определя родова подсъдност на районния съд само на иска за делба, но не и на исковете, чието съединяване е допустимо. Предвидената в чл.343 ГПК възможност да се разглеждат оспорвания на произход и осиновявания /родово подсъдни на окръжния съд/ касае само възможност оспорванията да бъдат направени под формата на възражения, но не и чрез съединяване на иск. Подобна възможност не е предвидена за споровете, родово подсъдни на Окръжен съд съгласно чл.104, т.5 ГПК.
В. съд не се е произнесъл по четвъртия въпрос, тъй като в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС е приел, че е недопустимо самостоятелното му разглеждане в делбата, а седмия въпрос е неотносим към изводите дали ищеца притежава права в собствеността на процесните имоти, поради което тези въпроси не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
Петият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че законът допуска в чл.268, ал.2 и чл.271 ТЗ да се прехвърлят и придобиват като ликвидационен дял конкретни имоти, като според правната теория са допустими всякакви способи за осребряване на имуществото, т.е. за ликвидация, като се препоръчва да се предвидят правни разпоредби относно производството по ликвидация за начина на извършването й, аналогични на чл.716-719 ТЗ. Посочената обосновка е изцяло неотносима към института на съдебната делба като уредено в закона производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместване с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно с досегашните им дялове, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.
По шестия въпрос е налице практика на ВКС – решение № 179/18.10.2013 г. по гр.д. № 1981/2013 г., ІІ г.о. – според която съдът не може служебно да конституира неучастващ по делото задължителен другар, тъй като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, включително и по отношение субектите спрямо които се търси разрешаване на правния спор, се определят от страните /чл.6, ал.2 ГПК/, на която въззивното решение съответства, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Десетият въпрос е неотносим към данните по делото, доколкото пред въззивния съд, чиито действия и изводи подлежат на касационен контрол, не са представяни болнични листове и не е искано отлагане на делото, поради заболяване.
В обобщение не е налице хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК на въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с което е разгледана частната жалба на Х. Б. Ц. против определение № 12637 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна по реда на чл.248 ГПК: по отношение произнасянето на въззивния съд касаторът е формулирал осмия и деветия въпрос. Осмият въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като макар и да е инкорпорирал произнасянето си в един съдебен акт, съдът е разгледал въззивната жалба и часната въззивна жалба поотделно, формулирайки самостоятелни мотиви и диспозитив по всяка. По деветия въпрос е налице практика на ВКС – например определение № 362/8.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5217/2013 г., ІІ г.о. – според която срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски, като само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /като например в производство по чл. 288 ГПК когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал.5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото и на която практика въззивното определение съответства.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с което е разгледана частната жалба на Х. Б. Ц. против определение № 12637 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3472 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което потвърдено решение № 2187/14.05.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна, ХІІІ състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 335 от 27.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3472 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение в частта, имаща характер на определение, с което е разгледана частната жалба на Х. Б. Ц. против определение № 12637 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 11988/2011 г. на Районен съд-Варна по реда на чл.248 ГПК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: