О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 07.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,гражданска колегия трето отделение , в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч.гр. д. № 2263 по описа за 2015год., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, във вр. с чл. 92 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Н. Х. М. , която по делото е пълномощник на Н. М. Н. , срещу определение №1807 от 27.01.2015г на Софийски градски съд , с което този съд е отказал да отмени наложена на адв. Н. Х. М. глоба в размер на 300 лева съгласно свое определение от 12.11.2014г , на основание чл. 89 ал.1 т.3 ГПК , за обида на съда .
Частната жалбоподателка адв. Н. Х. М. определя обжалваното определение като неправомерно и конспиративно- без да бъде проведен публичен процес ( т.е постановено в закрито заседание), с което въззивният съд е нарушил чл. 47 от Хартата на основните права и чл.6 от ЕКЗПЧОС Налагането на глоба на адвокат по делото за мнението му и за твърдения , които са верни , е репресивно и представлява злоупотреба с власт , поръчка на мафията , акт на отмъщение ,опит да се попречи на адвокат за изпълнява задълженията си . Изтъква, че не са налице предпоставките на чл. 89 ал.1 т.3 ГПК .
Частната жалба е допустима . Жалбоподател е лицето , глобено от съда в качеството му на адвокат. Жалбата е постъпила в срок ,по същество е неоснователна .
Въззивният съд е наложил на жалбоподателката глоба в като е приел , че посредством изразите: “ ноторно известно е ,че настоящият състав непрекъснато се ползва от мафия да изпълнява „мръсни поръчки” по избавянето на различни представителина мафията от следващата им се деликтна отговорност” , също : “ от визираното изключително цинично и престъпно поведение на настоящия съдебен състав би могъл да се направи основателния и обоснован извод ,че очевидно той има пряка и косвена връзка с извършения спрямо известния Борец против мафията и корупцията адв Н. Н. терористичан акт „, жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК- обида на съда.Тези изрази са употребени от жалбоподателката, в качеството й на адвокат – процесуален пълномощник на ищеца по делото,при обжалване на въззивно решение.За да остави без уважение молбата (заявление) на жалбоподателката за отмяна на наложената й глоба , въззивният съд е изтъкнал , че в молбата не се твърдят обстоятелства , сочещи на извинителна причина за санкционираното поведение , т.е няма изложение на причина , която съдът да прецени като уважителна,поради което няма основание за отмяна на наложената глоба.
Съображенията на Софийски градски съд да преценява основанието за отмяна на наложена глоба предвид изложените от молителя обстоятелства по чл.92 ГПК е законосъобразно Съдържанието на заявлението по чл.92 ал.1 ГПК е подобно на това на частната жалба , в него определението на СГС от 12.11.2014г за налагане на глоба се определя като акт на репресия и членове на съдебния състав поименно се сочат като обслужващи мафията ,изчадия на Сатаната и пр. Санкцията на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и към съда като правораздавателен орган, включително чрез употреба на обидни изрази , устно или писмено .В пратиката си Върховен касационен съд е изяснил ,че обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите.Несъмнено от такова естество са и употребените в случая от жалбоподателката изрази, за които й е наложена процесната глоба . С тези изрази се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към персонално посочените съдии от състава на съда ,но и към всеки съдия , осъществяващ служебните си задължения да прецени твърденията на страната, да се произнесе по основателността им ,тъй като обидно отношение към съда е изразено във връзка с тази преценка .
Неоснователно жалбоподателката определя изказаното като безобиден коментар , сравнявайки го с твърденията по исковата молба – за обидни и клеветнически твърдения спрямо ищеца. Понятието за „обида на съда“ по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е по-широко от това за престъпленията „обида“ и „обида на длъжностно лице“ съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Тя е едно от множеството основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското съдопроизводство. Не намира опора в закона и тезата ,че съдът , който разглежда молбата по чл. 92 ГПК , следва да е в същия персонален състав на съда, наложил и глобата.Твърденията в жалбата ,че конкретно посочени съдии от състава на съда ,постановил обжалваното решение , са „инфилтрирани от мафията , за да изпълняват „мръсни поръчки” и в случая са се „престарали” , не са довод за липса на материалноправни предпоставки за налагане на глобата, нито е обстоятелство , което според закона дава основание за преценка глобата да се отмени . Неоснователно е тук позоваването на функционален имунитет на адвоката (чл. 33 ал.4 ЗА), както и че употребените съждения са в упражняване на гарантирани основни права и е правно недопустимо да се квалифицират като „ обида” и така би се нарушило правото на ЕС . Съгласно Конституцията на РБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово , но от друга страна чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието“. Жалбоподателката, като гражданин, юрист и адвокат, несъмнено има право свободно да изразява своето мнение относно българската съдебна система. Цитираните на жалбоподателката изрази обаче , макар да са мотивирани от оспорване решението на съда , потвърдил отхвърляне на иска ,са подчертано неуважителни, за което е наложена и процесната глоба.
Както правилно е приел въззивният съд, в молбата си по реда на чл. 92 от ГПК жалбоподателката не сочи никакви причини (обстоятелства), които да са уважителни по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ГПК и да представляват основание за отмяна на наложената й глоба, след преценка . Неоснователни са и доводите , че с постановяването на определението в закрито заседание въззивният съд бил нарушил чл. 47 от Хартата и чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Не са изложени и съображения , които да обосноват изключението по чл. 278 ал.1 ГПК за разглеждане в открито съдебно заседание Приложен е действащият процесуален закон, чиято процесуалноправна разпоредба е съобразена със сочените от жалбоподателката международноправни актове, които принципно установяват изискване за публичност на съдебния процес (чл. 47, ал. 2, изр. 1 от Х. (2007/С303/01) и (2010/С83/02) и чл. 6, т. 1, изр. 1 от ЕКЗПЧОС), но наред с това установяват и възможности за неговото ограничаване (чл. 52 от Х. (2007/С303/01)и (2010/С83/02) и чл. 6, т. 1, изр. 2 от ЕКЗПЧОС)..
Предвид гореизложеното, обжалваното определение на въззивния съд, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
На жалбоподателката не се следват претендираните от нея разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1807 от 27.01.2015г г., постановено по в. гр. дело № 7772/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.