ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
София, 08.07. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 373 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 3441/26.ІV.2010г. на “П” /”ПРО”” Е. София чрз юрк. Тодоров срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд /БАС/ № 37 от 09.ІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 50/2010г.
Ответникът по частната жалба О. П. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение БАС е отменил определението на Бургаския окръжен съд от 08.І.2010г. по гр.д. № 141/2009г. в частта, с която О. П. е осъдена на заплати на “ПРО” Е. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 1942.96лв. до 23500лв. Въззивният съд е приел съобразно разпоредбата на чл.64 ал.4 от ГПК /отм./, че заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат е прекомерно, вземайки предвид цената /31574лв./ на предявения от О. срещу него иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, липсата на фактическа и правна сложност на делото и неразглеждането на спора по същество /производството е прекратено с влязло в сила определение/, позовавайки се и на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че делото е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В съдебната практика има неяснота и на правилно разбиране по приложението на чл.78 от ГПК, като при определяне размерите на адвокатските възнаграждения не се вземат предвид професионалните качества на представляващия адвокат. А това е от значение за постигане на успешно за страната решение. Немислимо е да се приравнява работата на начинаещ адвокат с тази на опитен такъв и е нормално разликата в опита и квалификацията да се отразява в различни по размер хонорари, което съдилищата следва да вземат предвид.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То се допуска само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки – произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В случая с атакувания съдебен акт въззивният съд не се е произнесъл по релевирания в изложението въпрос /неформулиран изрично/ “следва ли при преценката по чл.64 ал.4 от ГПК /отм./ да се вземат предвид от съда професионалната квалификация и опит на представляващия страната адвокат”. Това е така, тъй като такъв довод дружеството не е релевирало пред въззивния съд, а дори и в частната си касационна жалба, което се прави за първи път едва в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Ето защо поставеният въпрос не е от значение за изхода на настоящото производство, следователно липсва предвидената в чл.280 ал.1 от ГПК основна предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на пределението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 37 от 09.ІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 50/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: