Определение №431 от по търг. дело №376/376 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 431
Гр.София, 01.07.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 376 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу решение от 22.12.2008г., постановено по гр.д. № 1359/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.01.2008г. по гр.д. № 20790/2006г. на Софийския районен съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на К. И. И. – Е. “И” на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 1463.40 лв., представляваща заплатена коригирана сметка за ползвана ел.енергия за периода 01.03.2004г. – 31.02.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски градски съд е приел, че с констативен протокол от 18.03.2005г. служители на касатора са установили липса на метрологична пломба и скъсана пломбажна тел на фирмената пломба на електромера на обект автомивка и сервиз на ауспуси във фирмата на ответника. Въз основа на протокола електроразпределителното предприятие е направило корекция на сметката за ел. енергия, но не са ангажирани доказателства за обстоятелствата, отразени в протокола, поради което съдът е уважил иска за връщане на платените суми за ползвана ел.енергия. Изложени са допълнителни съображения, че протоколът и корекцията на сметката са направени въз основа на актове, които не са действали към 18.03.2005г. – НППРЕМПП е отменена с Наредба № 6/09.06.2004г. и по делото не са били представени общите условия на договора.
Според касатора съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като в някои решения се приемало, че Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи на производители и потребители е запазила значението си към 12.11.2004г., а коригирането на сметките е извършвано на основание на общите условия на договора. В други случаи съдилищата приемали, че корекцията е на основание на чл.91, ал.2 ЗЕ и на общите условия на договора. Касаторът твърди, че противоречиво е решаван и въпросът дали електроразпределителното дружество има право на корекция на сметките за изминал период, като сочи решения на СРС, но без данни за влизането им в сила.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая приетото разрешение за мълчалива отмяна на НППРЕПП не е единственият и решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на иска. В решението на инстанцията по същество са коментирани и последиците от оспорване на констативния протокол, въз основа който е извършена корекцията в сметката, както и непредставянето по делото на общите условия на договора. В този смисъл, поставеният въпрос не от категорията на въпросите, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на въззивния акт е основание по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.12.2008г., постановено по гр.д. № 1359/2008г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top