О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 13.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 46/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Строителна компания “Л” АД гр. С., ж. к. “Б”, ул. “. № 21, е подала касационна жалба против решение № 86/08.07.2008 год. по т. дело № 464/2008 год. на Софийския апелативен съд. Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост на исковата молба, като в тази връзка излага съображения, че ищецът не е доказал правоприемството си с Комитета по стандартизация и метрология при МС – не бил представен разделителен протокол. Като порок на въззивното решение се сочи факта, че в производството пред първоинстанционния съд е участувала съдия Людмила Ц. , която е докладчик по делото пред въззивния съд. Ищецът е развалил договора, но той не бил изправна страна, а само изправната можела да упражни правато си по чл. 87 ЗЗД. Съдът неправилно не е зачел направеното от касатора възражение за прихващане, поради което се моли за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът се отхвърли ведно със законните последици.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от определение № 34/01.04.2003 год. по гр. д. № 247/02 год. на ВКС петчленен състав, решение № 33/02.06.87 год. по гр. д. № 10/87 год. на ОСГК, решение № 14/18.01.02 год. по гр. д. № 842/2001 год. на ВКС V гр. о., решение № 166 по гр. д. № 697/2002 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 23/15.02.93 год. по гр. д. № 288/92 год. на ВКС петчленен състав, решение № 208/15.05.98 год. по гр. д. № 13/98 год. на ВКС петчленен състав, ТР № 13 по гр. д. № 5/1976 год. на ОСГК, определение № 234/08.07.2005 год. по гр. д. № 140/05 год. на ВКС І гр. о., решение № 337/10.03.93 год. по гр. д. № 120/92 год. на ВС петчленен състав, решение № 788/15.12.05 год. по гр. д. № 513/2004 год. на ВКС ІІ гр. о., решение от 02.10.2007 год. по гр. д. № 1278/2006 год. на ВКС ІІІ гр. о., и определение № 346/03.10.2007 год. по ч. гр. д. № 1519/2007 год. на ВКС ІІ гр. о.
Ответникът по касация – Д. а. за метрология и технически надзор гр. С., ул. “6-ти септември” № 21, не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд отменява решението от 10.01.2008 год. по гр. д. № 868/2004 год. на Софийския градски съд, в частта с която се отхвърля иска на Д. а. за метрология и технически надзор от гр. С. за сумата 41 000,00 лв., представляваща платен аванс по развален договор за изработка от 18.06.1999 год., и вместо него постановява друго, с което уважава иска в тази му част, ведно с присъждане на законната лихва върху сумата 41 000,00 лв., считано от 17.06.2004 год. до окончателното й плащане.
Въззивният съд е приел за установено, че на 18.06.1999 год. между Комитета по стандартизация и метрология при МС, праводател на ищеца, и ответника – “Л” АД гр. С., е бил сключен договор за изработка, който не е изпълнен от ответника в срока по чл. 12 – четири месеца след представяне на работния проект за екранирано помещение. Представения от ответника работен проект не е бил одобрен на два пъти за което ищецът е изпратил писма до ответника, и след дадения срок и неизпълнението, с писмо № 26-00-39/08.06.2001 год. по реда на чл. 87 ЗЗД ищецът е развалил договора. Не е имало спор, че исковата сума е била платена авансово и при това положение въззивният съд е приел, че е отпаднало основанието за което са платени 41 000,00 лв.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за прихващане в общ размер на 69 624,37 лв., като е счел, че се иска прихващане с изпълнение по договор от 18.06.99 год., а изпълнените от ответника СМР не са били договорени, тоест те не са били предмет на договора от 18.06.1999 год. Прието е още, че ищецът не дължи на ответника неустойка за разваляне на договора, тъй като е изправна страна по него и, че макар по договора за изработка от 29.08.98 год. (различен от процесния) ищецът да се е разплатил само на 90% , за останалата неиздължена част няма съставени актове обр. 15 и обр. 16, което е условие за плащане, и затова вземането не е станало изискуемо и с него не може да стане прихващане.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В процесния случай не е налице приложно поле и на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Представените от касатора съдебни актове – определения и решения на ВС и ВКС – определение № 34/01.04.2003 год. по гр. д. № 247/02 год. на ВКС петчленен състав, решение № 33/02.06.87 год. по гр. д. № 10/87 год. на ОСГК, , решение № 166 по гр. д. № 697/2002 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 23/15.02.93 год. по гр. д. № 288/92 год. на ВКС петчленен състав, решение № 208/15.05.98 год. по гр. д. № 13/98 год. на ВКС петчленен състав, ТР № 13 по гр. д. № 5/1976 год. на ОСГК, определение № 234/08.07.2005 год. по гр. д. № 140/05 год. на ВКС І гр. о., решение № 337/10.03.93 год. по гр. д. № 120/92 год. на ВС петчленен състав, решение № 788/15.12.05 год. по гр. д. № 513/2004 год. на ВКС ІІ гр. о., решение от 02.10.2007 год. по гр. д. № 1278/2006 год. на ВКС ІІІ гр. о., и определение № 346/03.10.2007 год. по ч. гр. д. № 1519/2007 год. на ВКС ІІ гр. о., са неотносими към спора.
Въззивното решение не противоречи на решение № 14/18.01.02 год. по гр. д. № 842/2001 год. на ВКС V гр. о., с което се приема, че развалянето на договора е право установено единствено в полза на изправна страна по двустранен договор, тъй като приетото от въззивния съд че ищецът е развалил договора с ответника, се свързва с изправното поведение на ищеца и правото му като изправна страна да развали договора съгласно чл. 87 ЗЗД.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 86/08.07.2008 год. по т. дело № 464/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :