О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 11.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3730/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх. № 18518/11.02.2019 г. по регистъра на Софийски градски съд (СГС), подадена от „Бараж груп“ ЕООД с ЕИК 201714701, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 98, Бизнес сграда „Астра“, секция В, ет. 1, офис 6, чрез адв. Р. срещу определение № 1905 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 554/2019 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 5608 от 09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 772/2019 г. на Софийски районен съд (СРС), 76 състав за допускане обезпечение на бъдещи осъдителни искове по чл. 200 КТ срещу дружеството чрез налагане на запор на банковите сметки на последното до размер на 200 000 лв. и е отменен първоинстанционният акт в частта, с която като условие за издаване на обезпечителна заповед на основание чл. 391, ал. 2 ГПК е определена парична гаранция от 20 000 лв.
Ответниците по частната жалба, чрез адв. Х. са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Изразяват становище за недопустимост на жалбата, респ. за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, като съобрази подадената частна касационна жалба, намира следното.
Жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК на касационен контрол подлежат единствено онези въззивни определения, с които въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния съд и е допуснал – за първи път, исканото обезпечение. Останалите определения на въззивния съд са окончателни и не подлежат на касационно обжалване, тъй като не попадат нито в приложното поле на предвиденото в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК изключение, нито в общите хипотези по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК – определения на въззивния съд, с които се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства.
В разглеждания случай първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове по чл. 200 КТ, което определение е потвърдено в едната му част от въззивния съд – в частта, с която е допуснато обезпечение на възнамеряваните осъдителни искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество до размер на исковата сума, общо от 200 000 лв., а в друга част е отменено – в частта, с която като условие за издаване на обезпечителната заповед е определена парична гаранция от 20 000 лв., вносима от молителите. Постановеният правен резултат и в двете части на диспозитива очертава съдебен акт, който е извън кръга на въззивните определения по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на касационен контрол. В случая въззивният съд с определението си е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която са наложени поисканите запори на банкови сметки на ответника по бъдещия иск и в тази част определението не подлежи на касационно обжалване (вж. ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК). Определението не подлежи на касационен контрол и в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното определение в частта на определената парична гаранция и е постановил издаването на обезпечителна заповед без внасяне на гаранция. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Обжалваното определение, в посочените части, не попада в нито една от двете групи, подлежащи на касационно обжалване определения. Обезпечителното производство не е друго производство по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК – вж. постановките на цитирания по-горе тълкувателен акт.
За пълнота следва да се изтъкне, че гаранцията не е елемент на обезпечителната заповед. Ето защо нито определянето на различен (било по-висок или по-нисък) размер на гаранцията по чл. 391, ал. 2 ГПК, нито отмяната на акта на първостепенния съд в частта, в която като условие за издаване на обезпечителната заповед е определена парична гаранция, касаят допусната обезпечителна мярка. Това обстоятелство, както се посочи вече, представлява единствено условие за издаване на обезпечителната заповед. По тези съображения нито промяната на размера на гаранцията по чл. 391, ал. 2 ГПК, нито пълното й премахване като условие за издаване на обезпечителната заповед (в случая), формират основание за обжалваемост на въззивното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
В горния смисъл е постоянната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 309/21.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1570/2016 г., III г. о.; Определение № 11/22.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6304/2015 г., II г. о.; Определение № 557/5.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015 г., II т. о.; Определение № 597 от 2.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2372/2018 г., II т. о. и пр.
В обобщение, необжалваемостта на постановеното от въззивния съд определение обуславя недопустимост на частната касационна жалба и налага оставянето й без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Бараж груп“ ЕООД с ЕИК 201714701, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 98, Бизнес сграда „Астра“, секция В, ет. 1, офис 6, срещу определение № 1905 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 554/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.