О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София 11.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 330 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. С. срещу определение № 295 от 22.02.11г. по гр.дело № 2628/08г.на Софийски апелативен съд.С него е оставено без разглеждане направеното от частния жалбоподател с молба от 8.02.2010г.искане с правно основание чл.241 ал.1 ГПК за разсрочване на изпълнението на влязлото в сила решение по делото,с което е осъден да заплати на ответника И. по м. при Б. разноски в размер на 1235.60лв.
Правят се доводи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба И. по м. при Б. моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно Софийският апелативен съд е приел,че подадената от настоящия жалбоподател на 8.02.10г.молба за разсрочване на изпълнението на влязлото в сила решение по делото следва да бъде разгледана по реда на чл.241 ал.1 ГПК.Тази разпоредба дава възможност на съда при постановяване на решението да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства,но не предвижда такава възможност след постановяване на решението,какъвто е настоящия случай.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател,че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.191 ал.2 ГПК/отм./,която предвижда възможност за разсрочване на изпълнението и след постановяване на решението в изключителни случаи.Разпоредбата на §2 ал.13 ПЗР на ГПК,на която се позовава, се отнася до делата,образувани по жалби срещу определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на тричленен състав на ВКС,постъпили до 1.03.2008г.и е неприложима за случая.Следва да намери приложение разпоредбата на §2 ал.14 ГПК,според която във всички непосочени изрично случаи производства,образувани по молби,постъпили до 1.03.2008г.се разглеждат по реда на отм.ГПК.Молбата за разсрочване на изпълнението е подадена на 8.02.10г.,т.е.след 1.03.2008г.,следователно приложими са разпоредбите на новия ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС приема,че законосъобразно въззивният съд е счел,че правото на страната да направи искане за разсрочване на изпълнението е преклудирано и молбата е недопустима.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 295 от 22.02.11г.,постановено по гр.дело № 2628/08г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.