О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 23.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 488/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. Д. в качеството на Е. „Р” – чрез процесуалния му представител адв. И, срещу определение от 15.12.2009 г. по ч. гр. д. № 11983/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, в частта, с която е потвърдено определение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 26125/2008 г. на Софийски районен съд, 76 състав, за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател искане за спиране по реда на чл.420, ал.2 от ГПК на изпълнителното производство по изп. дело № 2* на частен съдебен изпълнител О. М. с рег. № 846 на КЧСИ, образувано във връзка с издадена срещу частния жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос за формата и начина на гаранцията/обезпечението по чл.180 и чл.181 от ЗЗД”, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба Д. „З” – гр. С. не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд.
С обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл по законосъобразността на постановено от Софийски районен съд определение, с което е оставено без уважение искане по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително производство, образувано по повод заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК. Приемайки подадената по реда на чл.420, ал.3 от ГПК частна жалба за неоснователна, въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за спиране на изпълнението. Постановеното от въззивната инстанция определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело, поради което не попада сред визираните в чл.274, ал.3, т.1 от ГПК съдебни актове, които могат да бъдат атакувани с частна касационна жалба. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на проведеното заповедно производство. Определенията по чл.420 от ГПК са свързани с изпълнението на вземането, за чиято реализация е издадена заповедта за изпълнение, респ. със защитата на длъжника срещу последиците на изпълнението, което ги изключва от обсега на касационния контрол за законосъобразност, предвиден само за посочените в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК въззивни определения.
Недопустимостта на касационното обжалване може да бъде аргументирана и с разрешението, дадено с т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по повод реда за обжалване на определенията по чл.250 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. В т.6 на цитираното тълкувателно решение е прието изрично, че актовете по чл.250 от ГПК /отм./ за спиране на изпълнението в изпълнителното производство, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, като свързани с исковата защита на кредитора по чл.252 от ГПК /отм./ подлежат на двуинстанционен контрол. Спирането на изпълнението, регламентирано в нормата на чл.420 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, е свързано със защитата на заявителя – кредитор по чл.422 от ГПК и преследва цел, идентична на уреденото в чл.250 от ГПК /отм./ спиране на изпълнението по възражение на длъжника. Поради аналогичната правна уредба на разглежданите процесуални способи, т.6 от ТР № 1/17.07.2001 г. не е изгубила значението си при действието на ГПК от 2007 г. и е приложима при преценката за допустимост на касационното обжалване по отношение на постановените от въззивните съдилища в производство по чл.420, ал.3 от ГПК определения.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че атакуваното въззивно определение, постановено по повод на подадена по реда на чл.420, ал.3 от ГПК частна жалба, не подлежи на касационно обжалване. Поради необжалваемостта на съдебния акт, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Доколкото с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. Д. Д. в качеството на Е. „Р” – чрез процесуалния му представител адв. И, срещу определение от 15.12.2009 г. по ч. гр. д. № 11983/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, в частта, с която е потвърдено определение от 29.06.2009 г. по гр. д. № 26125/2008 г. на Софийски районен съд, 76 състав, за отхвърляне на подаденото от Р. Д. Д. в качеството на Е. „Р” искане за спиране по реда на чл.420, ал.2 от ГПК на изпълнителното производство по изп. дело № 2* на частен съдебен изпълнител О. М. с рег. № 846 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :