1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
Гр. София, 05.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОКТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1147/2010 г
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 128 от 03.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 148/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 52 от 18.01.2010 г. по гр.д.№ 1823/2009 г., на Старозагорския районен съд за уважаване иск с правна квалификация чл.108 ЗС за 4444/33000 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68850.516.119 в [населено място] на [улица] площ от 326 кв.м. и 2/9 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда № 1 на І-я етаж с идентификатор 68850.516.119.1.1 и представляващ жилище с площ от 75 кв.м. с отменяне нотариален акт за собственост № 190, том.І, рег. № 1262, дело № 69 от 16.03.2009 г. на нотариус П. И. с рег. № 308 с район на действие-район на Старозагорския районен съд, до посочените части.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. Д. Б. и В. Н. Б., двамата от [населено място], представлявани от адвокат С. А. Г. от С. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по матералноправни въпроси по приложението на чл.25, ал.1 във връзка с чл.42, ал.1, б.”б” ЗН и чл.108 ЗС при преценка действителността на саморъчно завещание –прилагат две решения на Върховния касационен съд относно твърдяната противоречива съдебна практика.
От ответниците по касация-Р. И. Р. от [населено място], представлявана от адвокат Д. Н. М. от С. адвокатска колегия и Ж. И. К. от същия град, представлявана от адвокат М. П. С. от същата адвокатска колегия, е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване-прилагат решение на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е строго формален акт, поради което липсата на което и да е от изискванията-на чл. 25, ал.1 ЗН води до нищожност независимо, че волята на завещателя с потвърждава по несъмнен начин тъй като датата /16.12.1993 г./ е поставена след подписа-същата не е елемент от текстовото съдържание на завещанието и за това последното е нищожно. С оглед изложеното продажбата от заветника И. М. Б. на Д. Д. Б. не е породила и транслативен ефект, поради което искът за ревандикация на основание чл.108 е основателен и доказан.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна- постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешени и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
Постановеното решение е постановено в противоречие с решение № 277 от 16.4.2004 г. по гр.д.№ 530/2003 г. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд относно валидността на завещание съгласно чл.25, ал.1 във връзка с чл.42, ал. 1, б.”а” ЗН.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 03.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 148/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 25.00 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от Д. Д. Б. и В. Н. Б. след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: