О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С. 21.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 350 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Ц. И. Р. и Л. С. Р. –двамата от [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат В. против въззивно определение № 3087 от 17.11.2011г. по в.ч.гр.д.№ 3175 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 16998 от 30.09.2011г.по ч.гр.д.№ 8551/07г. на ПРС в обжалваната част.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а въпросът решен по същество като бъде отменена наложената обезпечителна мярка.
Като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за значението на срока,който е предвиден за предявяване на обезпечения бъдещ иск по чл.309 от ГПК/отм./,сега чл.390 от ГПК.Позовава на определение от 16.04.07г.на ОС Велико Търново, което тъй като не съдържа отбелязване,че е влязло в сила не може да бъде обсъждано и на решение № 613 от 6.03.65г.по гр.д.№ 2610/64г.на І г.о на ВС,в което е прието,че ако бъдещият иск не бъде предявен в определения от съда срок „обезпечението отпада независимо от това дали е отменено от съда или не”.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди определението на районния съд,с което е оставена без уважение молбата от 27.06.2011г.за отмяна на допуснато с определение от 19.11.07г.обезпечение на бъдещ иск/на Т. С. С. против Ц. И. Р. и Л. С. Р. за заплащане на сумата от 15 000лв.-увеличена стойност на имота, представ-ляващ дворно място от 353кв.м.,съставляващо УПИ Х-628 кв.18 по плана на [населено място] [улица] изграждането в него в груб вид на 3-етажна жилищна сграда,направа на покривна конструкция, цялостно поставяне на дограми с остъкляване,изграждане на Ел и Ви К инсталации и направа на циментова замаска-чрез налагане на възбрана върху недвижи-мия имот–въззивният съд е приел,че обезпечителната нужда не е отпаднала.Мотивирал се е с висящността на производството по вече предявения бъдещ иск. Счел е за ирелевантно обстоятелството,че бъдещият иск е предявен извън указания от съда едномесечен срок,за който е посочил, че е инструктивен/а не преклузивен/.
Настоящата частната жалба-като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Постановените от въззивните съдилища определения подлежат на обжалване пред ВКС само в хипотезите,визирани в чл.274 ГПК. В случая нито една от тези хипотези не е налице-чл.402 от ГПК предвижда възможност за обжалване само при уважено искане за отмяна на обезпечение,но не и при отказ и не се разрешава по същество друго производство по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК.Постановеният от въззивния съд съдебен акт,с който е оставена без уважение молба за отмяна на вече допуснато обезпечение,не подлежи на касационно обжалване, тъй като обезпечителното производство принципно е уредено в процесуалния закон като двуинстанционно по причина,че определението,с което съдът се произнася в това производство няма самостоятелен характер,не разрешава по същество други производства по смисъла на чл.274,ал.3,т.2 ГПК,нито прегражда развитието на гражданския процес. Постановеното в този смисъл ТР №1 от 21.07.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2010г. на ОСГТК становище следва да се отнесе и по отношение на определенията,постановени в обезпечителното производство по искане за отмяна на наложено обезпечение./В този смисъл са и определение № 239 от 7.06.11г.по ч.гр.д.№ 156/11г.на ІІ г.о. № 789/11.11.10г.по ч.гр.д.№ 787/10г. на ІІ т.о., определение № 370 от 04.05.2010 год. по ч.т.д.№ 340/10г. на І т.о. на ВКС , определение № 794 от 30.12.2009 год. по ч.т.д.№ 859/09г. на І т.о. на ВКС ,определение № 426 от 30.05.2012г.по ч.т.д.№233/12г.на ІІт.о.на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба, подадена от Ц. И. Р. и Л. С. Р. против въззивно определение № 3087 от 17.11.2011г. по в.ч.гр.д.№ 3175 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 350/12г.на ІІІг.о. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.