О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С. , 16.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : И. ПАПАЗОВА М. РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 993 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Методи З. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 17909 от 31.10.2014г. по в.гр.д. № 11409 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 178 от 30.06.2014г. по гр.д.№ 18647/2014г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос: „Може ли да се счете, че е налице поне една от двете предпоставки за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, когато управителният орган на работодателя въвежда като изискване за заемане на длъжността по-ниска степен на образование „бакалавър” вместо съществуващия по-висок образователен ценз „магистър” и приема нова формулировка за необходима професионална квалификация, при запазване на изискването за „професионален опит” /„минимум две години опит в областта на вътрешния или външния одит”/?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв., изчислено съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
К. /ищец в производството/ е изпълнявал длъжността „Вътрешен одитор”. На 4.02.2014г. УС на [фирма], който е компетентният орган да определя длъжностите в банката, по предложение на ръководителя на специализираната служба „Вътрешен одит”, е взел решение за промяна в изискванията за заемане на посочената длъжност. Променено е изискването за образование – вместо предишното „висше, магистър-банково дело, банков надзор, финанси, икономика, право, счетоводство и контрол, електронна обработка на информацията, други относими към спецификата на организацията” е въведено „висше-икономическо, магистър, специалност „Счетоводство и одит в банките”, „Финансов контрол и вътрешен одит”, „Финанси”, „М.” и е въведено изискване за квалификация, като се изисква „сертификат за „Вътрешен одитор”, издаден от Министерство на финансите или валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор издаден от И.”. Запазено е изискването за професионален опит „минимум две години опит в областта на вътрешния или външния одит”.
При тези факти, въззивният съд е счел извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение със заповед № 3 от 10.04.2014г. за законосъобразно,отчитайки безспорния факт, че ищецът не отговаря на новите изисквания за образование и квалификация и като е посочил, че работодателят има право, да въвежда изменение в изискванията за заемане на длъжността, което не е необходимо да мотивира. Волята му не подлежи на съдебен контрол, когато по делото /какъвто е настоящия случай/ няма данни да е налице злоупотреба с право.
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставения от касатора въпрос. Същият независимо, че е от значение за изхода на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивиня съд, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, съгласно т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, следва разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването й, както и законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да е налице необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането им. В случая по въпроса, касаещ предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, законът е ясен и е налице единна и непротиворечива практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Посоченото основание е свързано с липса на необходимо образование и/или на професионална квалификация за изпълняваната работа /нормата предвижда две основания, но няма пречка те да бъдат кумулирани, тъй като са съвместими/. Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за образование и/или за квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като в заповедта за уволнение следва да посочи кое от двете основания е причина за уволнението. /В конкретния случай са посочени и двете, което налага съда да ги изследва, като за законосъобразността на акта е достатъчно да установи наличието на едното/. Преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол /освен ако не съставлява злоупотреба с право, каквито данни в конкретния случай няма/.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора и липса на направено възражение за прекомерност по ал.5, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в касационното производство, изчислени съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17909 от 31.10.2014г. по в.гр.д. № 11409 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Методи З. Я. ЕГН 57112216644 от [населено място][жк]бл.16 ап.17 да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление : [населено място] [улица] сумата от 500лв./петстотин лева/ разноски за юрисконсулско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.