3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 05.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 563/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на А. В. С.-К., чрез назначения му особен представител адв. Ж. Н., срещу въззивно решение № 2520/04.12.2017 г. по в. гр. д. 4849/2017 г. Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5548/26.07.2017 г. по гр. д. № 6179/2015 г. на Софийски градски съд, с което е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на влязло в сила решение от 13.08.2013 г. по дело № 2-3319/2013 г. на Кузминския районен съд, [населено място], с което А. В. С.-К. е осъден да заплати на Н. А. С. сумата от общо 2 715 261 рубли и 72 копейки. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „За да заключи, че са налице допуснати нарушения на правото на защита достатъчно ли е съдът да анализира предпоставките по чл. 117 КМЧП или следва да вземе предвид и специалните предпоставки за признаване на чуждестранното съдебно решение по международен договор за правна помощ?“
Насрещната страна по касационната жалба излага становище за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, но не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 3 КМЧП и чл. 117-121 КМЧП.
В случая Софийски апелативен съд се е произнесъл по искане на Н. А. С. на основание чл. 119 КМЧП за признаване на територията на Република България и допускане изпълнение на влязло в сила на 17.09.2013 г. решение Кузминския районен съд в [населено място], с което А. В. С.-К. е осъден да заплати сумата от общо 2 715 261 рубли и 72 копейки, съставляваща сбор от незаплатени главници по сключен между страните договор за заем, ведно с уговорените лихви, заедно с присъдени от съда лихви върху главниците и платена държавна такса. Твърди, че въз основа на това решение бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело, което приключило с „постановление за приключване на изпълнителното производство и връщане на изпълнителен лист на ищеца“ на съдебния пристав-изпълнител към К. отдел на съдебните пристави към управлението на Федералната служба на съдебните пристави в [населено място] поради невъзможност да се установи местонахождението на длъжника, както и неговото имущество. Ищцата обуславя правния си интерес от признаване и допускане изпълнението на решението на Кузминския районен съд на територията на Република България от факта, че ответникът притежава недвижими имоти на територията на [населено място].
Особеният представител на ответника възразява, че молбата е следвало да бъде подадена чрез съда, който е разгледал делото като първа инстанция съгласно приложимия договор за правна помощ; към момента на завеждането на иска пред руския съд ответникът не е пребивал на територията на Руската федерация, поради което е било нарушено правото му на участие в производството; не е налице надлежно уведомяване и представляване на ответника пред руския съд.
Въззивният съд е приел, че процедурата по депозиране на молбата за екзекватура е надлежно осъществена, въпреки че молбата за допускане на изпълнение на решението не е подадена до съда, който е разгледал делото като първа инстанция, а до компетентния да разгледа молбата български съд /Софийски градски съд/. Прието е, че са налице и предвидените в чл. 49 от Договора между Н. република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. – ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. – попр., бр. 17 от 28.02.2014 г./ приложения към молбата – заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на неговия пълномощник. В съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 КМЧП съдът служебно е установил наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП: чуждестранното решение, чието признаване и допускане се иска, е постановено от компетентен съобразно разпоредбите на българското право съд; ответникът е бил надлежно уведомен за производството по иска на Н. А. С., като при разглеждане на делото е участвал негов упълномощен представител; липсата на влязло в сила решение на български съд между същите страни, за същото искане и на същото основание; липсата на висящ процес пред български съд, образуван преди образуване на чуждото дело; липса на противоречие между чуждестранното решение и българския обществен ред.
Въз основа на гореизложеното, ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 въпрос, тъй като не се констатира твърдяното противоречие между изводите на въззивния съд и задължителната практика на ВКС по чл. 3 КМЧП и чл. 117-121 КМЧП.
При постановяване на обжалвания акт, Софийски апелативен съд е направил преценка на предпоставките за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение, въведени от КМЧП, които не влизат в противоречие с приложимия в случая договор за правна помощ, имащ предимство пред българското законодателство. Освен това въззивният съд е съобразил и специалните правила на договор за правна помощ и е приел, че приложеното по делото удостоверение от Кузминския районен съд е „документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на неговия пълномощник“.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2520/04.12.2017 г., постановено по в. гр. д. 4849/2017 г. Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: