О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 432
София, 13.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април…………………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 55/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
О. п. -Кърджали е подала касационна жалба срещу решение № 145 от 1.08.2008 година по гр.д. N 148/2008 година на Кърджалиийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №40 от 29.04.08г. по гр.д. № 1277/07г. на Кърджалийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на К. Н. Д. от гр. К. сумата 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, дължими на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Въззивното решение не е съобщено на страните, поради което следва да се приеме, че касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Изложението за допускане на касационно обжалване на Кърджалийската окръжна п. може да се квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.2, т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД и са приложени решения на състави на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не трябва да се допусне поради следното:
Касаторът О. п. -Кърджали не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В изложението се съдържа общо позоваване на основанието на иска /чл.2, т.2 ЗОДОВ/ и необходимостта да се разгледат въпросите за допустимостта и основателността му. Посочена е и нормата, която регламентира размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/. Представени са съдебни решения, които установяват последователната съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и с ТР №3/95г. на ВКС. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от въззивния съд на 3000 лева. В тази насока е съобразено времетраенето на съдебните процедури – от внасянето на обвинителния акт в съда на 31.05.2006г. до оправдаването на ищеца на 16.03.2007г., както и свидетелските показания за търпените болки и страдания т.е. взети са предвид релеватните обстоятелства за справедливо обезщетяване в конкретения случай, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 1.08.2008 година по гр.д. N 148/2008 година на Кърджалиийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.