2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№433
гр. София,16.05. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1039 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1266 от 16.07.2012г. по гр.д. № 595/2012г. на Софийски апелативен съд, с която след отмяна на решение № 1214/ 10.11.2011г. по т.д. № 2301/2008г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу касатора иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 3650,66 лева до пълния предявен размер от 276 965,54 лева, представляваща неизплатени СМР по договори от 25.07.2007г. и от 23.08.2007г., жалбоподателят е осъден да заплати посочената разлика, ведно със закона лихва за забава от 12.11.2008г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 30 744,93 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата. Иска присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че във връзка със сключените между страните два договора за изработка на 25.07.2007г. и на 23.08.2007г. са подписани двустранно три протокола – акт обр. 19, в които не се съдържат забележки относно количеството и качеството на СМР. Въз основа на подписването на протоколите без възражения и изплатения след това аванс за част от възнаграждението, е направен извод, че възложената работа е приета от възложителя – настоящ касатор. Според решаващия състав, плащането на част от договореното възнаграждение означава липса на противопоставяне и е израз на съгласие и потвърждаване на действията по приемане на възложените работи, имащо за последица потвърждаване от страна на възложителя, че изпълнението съответства на възложеното. Възражението за прихващане на жалбоподателя – ответник по иска, е счетено за неоснователно, поради липса на активното вземане, с което да се компенсира претенцията на ищеца за главницата. В тази насока е посочено, че поръчващият не е направил възражение по см. на чл.264, ал.4 ЗЗД за неправилно изпълнение, поради което работата се счита приета. Не са установени и предприети от ответника действия по реда на чл.265 ЗЗД за реализиране на правата му по предвидения в закона ред.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси, обособени в пет групи: /1/ въпроси относно понятието „представител” на възложителя по чл.170 ЗУТ, вкл. това може ли да бъде всеки служител, кой може да приема изпълнението на СМР и съставянето на акт обр.19 не по установения в чл.170 ЗУТ ред означава ли, че работата не е надлежно приета; /2/ въпросите дали подписването на акт обр.19 представлява приемане на работата, възможно ли е приемане с конклудентни действия, с оглед чл.170 ЗУТ и простото разместване на фактическата власт върху трудовия резултат , представлява ли приемане на работата без забележки по см. на чл.264 ЗЗД; /3/ въпроси относно значението на частичното плащане на възнаграждението относно приемането без забележки на изработеното, от значение ли е процентното съотношение между заплатената сума към общо дължимата и дали има значение направена авансова вноска преди извършването на работата; /4/ въпросите дали моментът на предявяване на иска за плащане на възнаграждението е краен срок, в който се преклудира възможността на възложителя да констатира скрити недостатъци; /5/ въпросът кой носи доказателствената тежест за установяване на момента, в който възложителят е констатирал скритите недостатъци. Допускането на касационното обжалване се основана на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въпросите, свързани с приложението по чл.170 ЗУТ не са обусловили изхода на спора, тъй като липсва произнасяне по тях на въззивната инстанция. В тази категория попадат и въпросите относно процентното отношение на заплатената към дължимата сума, както за авансовата вноска преди извършването на работата. Апелативният съд е приел нещо различно от твърдяното от касатора, а именно, че т.нар. авансова вноска е заплатена след подписването на протокола, а не преди него. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че въззивната инстанция е достигнала до извода, че с предявяване на иска се преклудира възможността на възложителя да констатира скрити недостатъци. Въззивния съд е посочил единствено, че не са ангажирани доказателства за провеждане на процедура, касаеща отстраняване на недостатъци на вече приета работа, преди завеждането на исковата молба, позовавайки се и на заключението на вещото лице. С оглед изложеното, по изброените въпроси не е налице общото основание за допускане на касационния контрол, поради което е безпредметно обсъждането на наведените допълнителни предпоставки във връзка с тях.
Въпросите дали подписването на акт. обр. 19 представлява приемане на работата; простото разместване на фактическата власт върху трудовия резултат представлява ли приемане на работата без забележки по см. на чл.264 ЗЗД; за значението на частичното плащане на възнаграждението относно приемането без забележи на изработеното и кой носи доказателствената тежест за установяване на момента, в който възложителят е констатирал скритите недостатъци, са част от предмета на делото по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД и са обусловили решаващите мотиви на въззвната инстанция, поради което спрямо тях е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Първите два въпроса не са разрешени в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. В соченото решение № 231/ 13.07.2011г. по т.д. № 1056/ 2009г. на ВКС, II ТО е прието, че простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащото го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД. Въззивната инстанция е изградила своите изводи не само въз основа на подписаните без забележки протоколи обр. 19, но и на последвалото след тях частично плащане на част от дължимото възнаграждение, като въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства е приела, че е налице одобрение на работата.
По отношение на другите два въпроса в изложението към касационната жалба е визирана допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието е бланкетно мотивирано без да се излагат конкретни мотиви, извън посочването, че липсва съдебна практика по въпросите, което само по себе си не доказва, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на 3000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1266 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 595/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 3000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.