4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№433
[населено място], 20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1827 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №243/02.04.2015г. по ч.т.д. №172/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена частната му жалба срещу разпореждане №13037/13.12.2014г. по т. д. №2358/2013г. на Варненски окръжен съд за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение №972/24.10.2014г. по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.Отсъствието на жалбоподателя, задължен да внесе държавна такса и липсата на контакт на процесуалния представител с него, съставляват ли уважителни причини по смисъла на чл.63 ал.1 от ГПК?; 2. При постъпило искане за продължаване на срок за изпълнение на определено процесуално действие, последиците от неспазването на срока настъпват ли ако съдът не се е произнесъл по искането; 3. Пропускането на процесуален срок може ли да се преодолее по реда на чл.63 от ГПК, ако страната, имаща уважителни причини, поиска продължаването на срока, преди той да е изтекъл? Правилна ли е преценката за липса на уважителни причини, когато към молба са представени доказателства за такива и искането е направено своевременно? Поддържа, че вторият и третият въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайно установената, макар и незадължителна практика на ВКС, обективирана в определение №84 по гр.д.№80/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №594/02.11.2011г. по ч.гр.д.№459/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №166/28.02.2012г. по ч.гр.д.№74/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №156/17.03.2015г. по ч.гр.д.№4801/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и определение №85/26.02.2015г. по ч.гр.д.№713/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., постановени по реда на чл.274 ал.2 от ГПК-
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С решение №972 от 24.10.2014г. по т. д. №2358/2013г. на Варненски окръжен съд, ТО, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на осн. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от 310 555,38 евро, представляваща извършено на 03.01.2011г. плащане без правно основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -19.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 23 329,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.08.2013г. до 17.12.2013г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 37 394 лева, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
На 10.11.2014г. [фирма] е подал въззивна жалба срещу решението. С разпореждане от 12.11.2014г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за плащане на държавна такса в размер на 12 614,47 лева по сметка на Варненски апелативен съд. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателя на 24.11.2014г. чрез неговия пълномощник адвокат Т. П..
С молба от 27.11.2014г. пълномощникът на жалбоподателя адвокат П. е поискала да бъде продължен срокът за внасяне на държавната такса, поради обстоятелството,че управителят на дружеството ще отсъства до края на м. декември 2014г. На 28.11.2014г. съдът е отказал да продължи срока за изпълнение на указанията, като е посочил, че не са налице уважителни причини. С молба, подадена по пощата на 01.12.2014г., адвокат П. е представила доказателства за предстоящо пътуване на управителя на [фирма] в периода от 03.12.2014г. до 23.12.2014г. и отново е поискала продължаване на срока за внасяне на държавна такса. С разпореждане от 04.12.2014г. съдът отново е отказал да продължи срока.
С разпореждане от 13.12.2014г. по гр. д. №3459/13г., Варненски окръжен съд е върнал въззивната жалба на [фирма] поради неизпълнение на дадените указания. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Варненски апелативен съд е приел, че дружеството е получило изготвеното по делото решение на 28.10.2014г., следователно от посочената дата е узнало размера на дължимата такса за обжалване на същото. Приел е,че по този начин дружеството е разполагало с повече от месец да набави дължимата сума, което не е сторено. Наред с това е изложил и доводи,че към посочения период дружеството се е представлявало от двама управители, заедно и поотделно, поради което отсъствието на единия управител и то след дадения от съда срок за изпълнение, не е съставлявало пречка нередовността на жалбата да бъде отстранена.
С оглед изложеното, първият и третият формулирани от касатора [фирма] правни въпроси се явяват относими към предмета на спора, но по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Съобразяването на обстоятелствата, които налагат продължаването на срока е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което той няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС.
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По приложението на разпоредбата на чл.63 от ГПК няма съдебна практика, създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна, нито законът съдържа непълноти, неясноти или противоречия. Безспорно е, че са налице предпоставки за уважаването на молба по чл.63 от ГПК ако същата е подадена преди изтичането на срока и са налице доказателства за наличие на уважителни причини, поради които страната не може да предприеме съответното процесуално действие в определения й от съда или от закона срок. Преценката обаче дали представените към молбата за продължаване на срока доказателства действително установяват наличието на уважителни причини, е предоставена на съда, разглеждащ молбата по чл. 63 от ГПК, поради което въвеждането на тълкувателен път на допълнителни критерии, не би имало за последица уеднаквяването на съдебната практика.
Вторият от поставените въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е обуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на данните по делото. В случая първоинстанционният съд е постановил изрични определения от 28.11.2014г. и 04.12.2014г., с които е отказал да продължи срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, след което е постановил обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на [фирма].
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №243/02.04.2015г. по ч.т.д. №172/2015г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.