О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр. София, 20.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1670 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Сега-Строй“ ООД срещу определение № 1286 от 03.11.2017 г. по ч.т.д. № 1305/17 на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4256/12.05.2017 г. на РС-Казанлък по гр.д. №2553/16, с което е прекратено производството по иска на „Сега-Строй“ ООД-гр.Казанлък срещу „ТЕНКОМ“ООД-гр.Казанлък и „ЕНЬО БОНЧЕВ ПРОДАКШЪН“ООД-гр.София за прогласяване нищожност на нотариалните действия на нотариус с рег.№ 097 при НК с р-н на действие РС-Казанлък по изповядване на договор за продажба на недвижим имот с нот.акт №135,т.VІ,рег.№ 7150,н.д. № 1135/01.12.2006 г. и на нищожността на самия договор. Навеждат се оплаквания за необоснованост и процесуална незаконосъобразност.
От страна на ответника по ЧКЖ „ЕНЬО БОНЧЕВ ПРОДАКШЪН“ООД-гр.София е постъпил писмен отговор на същата с изразено становище за неоснователност. Претендира разноски в размер на 600 лева-договорено и платено адв.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
От страна на другия ответник по ЧКЖ не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно определение, с което е потвърдил първоинстанционния акт за прекратяване на производството, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, съдът е изложил съображения:
От посочените като правопораждащи факти в първоначалната ИМ не е ясно спорното право предмет на претендираната искова защита. С четирите допълнителни молби, депозирани от страна на ищеца /последната вх.№5679/11.05.2017 г./ не са изпълнени съответните дадени по реда на чл.129 ал.2 ГПК указания на първоинстанционния съд за ясно, точно конкретно и последователно изложение на фактическите обстоятелства от значение за конкретизиране на спорното право предмет на претендираната искова защита. Твърди се, че купувачът по атакуваната сделка се явява мним такъв, без претенция за нищожност на сделката на това основание. В същото време се навеждат като основания за нищожност нарушение на морала и добрите нрави, без ясно изложение на обстоятелствата, които се твърдят от ищеца, че сочат за наличието на тези основания. Петитумите в ИМ не съответстват на изложените правопораждащи факти и посочените основания за нищожност. Ето защо и на основание чл.129 ал.3 ГПК правилно първоинстанционният съд е върнал ИМ, поради неотстраняване в срок на нейните нередовности.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи, на първо място: недопустимост на обжалваното въззивно определение, доколкото с него съдът се е произнесъл по правилността на акт, какъвто не е постановяван от първоинстанционния съд: определение, вместо разпореждане, както и на очевидна неправилност, изразяваща се в това, че второинстанционния съд се е позовал на съображения в мотивите на първоинстанционния акт, каквито не са били изложени.
Според настоящия състав на ВКС,Второ т.о. така посочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Обстоятелството,че първоинстанционният съд е озаглавил своя акт за връщане на ИМ „Разпореждане“, а не „Определение“, като каквото го е разгледал въззивния съд, не води до извода за произнасяне от въззивния съд по правилността на акт , който е различен от реално постановения, доколкото е ясно от съдържанието на същия, че става въпрос за един и същи съдебен акт, който по своя характер представлява определение, след като е постановен след образуване на делото и който е бил предмет на обжалване с ЧЖ.
Не е налице и очевидна неправилност, изразяваща се в това, че второинстанционния съд се е позовал на съображения в мотивите на първоинстанционния акт, каквито не са били изложени. Първо: липсва такова изрично позоваване в смисъла по чл.272 ГПК на препращане към мотивите на обжалвания акт и второ: и двете съдилища се основават на това, че не са изпълнени съответните дадени по реда на чл.129 ал.2 ГПК указания на първоинстанционния съд за ясно, точно конкретно и последователно изложение на фактическите обстоятелства от значение за конкретизиране на спорното право предмет на претендираната искова защита. На ищцовата страна са давани неколкократно указания в тази насока и същите не са изпълнявани от нея до степен да е ясно за сезирания съд, с какъв точно спор и на какви посочени като правопораждащи факти обстоятелства се базира, нито вида на търсената защита, а при предявяване на няколко обективно съединени искове: в какво съотношение един спрямо друг се предявяват. Поставените под формата на въпроси относно точното съдържание на определенията, с които се дават указания за отстраняване на нередовности на ИМ имат характера на оплаквания за незаконосъобразност извън твърдяната очевидна неправилност, още повече, че по тях не се сочат селективни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК , поради което и последните не обосновават трето самостоятелно основание / извън недопустимостта и очевидната неправилност/ за допускане до касация.
При това положение, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита,че не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ГПК .
В полза на ответника по ЧКЖ „ЕНЬО БОНЧЕВ ПРОДАКШЪН“ООД-гр.София не следва да се присъждат разноски в размер на 600 лева-договорено и платено адв.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, доколкото липсват доказателства за това, че договореното такова е действително заплатено- така ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1286 от 03.11.2017 г. по ч.т.д. № 1305/17 на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.