О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 26.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №770/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11482/04.12.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Ц. И. Ц. от [населено място], против въззивно решение №298/23.10.2014 г. по гр.д.№515/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №330/04.4.2014 г. по гр.д.№3958/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд, г.к., тринадесети състав, с което е уважен предявеният от И. Ц. И. от [населено място], против Ц. И. Ц. и Й. Д. Ц., иск с правно основание чл.439 ГПК-
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е основателен, като по безспорен начин се установява придобиването на процесните имоти от ищцата по силата на сделка от 1997 г., правото на ползване на ответника, учредено със спогодба от 1990 г. и липсата на достъп на последния до спорните помещения. Изложени са изводи, че липсата на доказателства за времето от 1990 г., насетне да ги е ползвал ответникът, налагат извод за погасяване на учреденото право на ползване – чл.59, ал.3, предложение второ ЗС, както и неупражняване на правото на ползване в рамките на пет години от 1990 г. насетне е погасило изпълняемото по изп.д.№272 по описа на ЧСИ Силвия К. за 2012 г. право, поради което изпълнителният процес подлежи на прекратяване. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателят – ответник, тъй като той не е установил да е упражнявал ограниченото си вещно право и че от учредяването му са изминали повече от пет години.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с постановеното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, основание за касационно обжалване по чл.281, ал.3, във връзка с чл.280, ал.3 ГПК. Твърди се, че жалбоподателят не е съгласен с мотивите на съда, че липсват доказателства да е ползвал имота за времето от 1990 г. насетне, както и че от приетите по делото писмени доказателства по изп.д.№8/2010 г. на ДСИ при ВТРС се установява, че той на 18.01.2010 г. предприема действия по привеждане в изпълнение издадения в негова полза по гр.д.№742/1990 г. на ВТРС изпълнителен лист, т.е. може да се направи обоснован правен извод, че това е началния момент, от който той е лишен от възможността за ползва имота, а не както съдът приема, че той отначало въобще не е упражнил правото си на ползване. Навежда се довод, че това обстоятелство изключва да е погасено правото му ползване съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация И. Ц. И., посредством процесуалния си представител – адв. П. П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответницата по касация Й. Д. Ц. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация И. Ц. И. намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед исканите в отговора на ответницата по касация И. Ц. И. разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не се дължат, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №298/23.10.2014 г. по гр.д.№515/2014 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к. по касационна жалба, вх.№11482/04.12.2014 г., подадена от адв. М. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба Ц. И. Ц. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по касация И. Ц. И. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: