О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 434
гр.София , 30.07.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1976/2013 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма], [населено място] чрез адвокат Т. И. е подало касационна жалба срещу решение № V-125 от 8.11.2012 г., постановено по гр.д. № 1401 по описа за 2010, Окръжен съд, [населено място] с което е оставено в сила решение № 27 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 648 по описа на Районен съд , [населено място] в частта, с която е установено, че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор № 61056.502.495 по КК и КР на [населено място] с площ от 5 021 кв.м. , както и в частта , с която е осъден да предаде на [фирма] собствеността и владението на поземлени имоти с идентификатори: 61056.502.163; № 61056.502.164; № 61056.502.566 и № 61056.502.569 по КК на [населено място] са присъдени деловодни разноски в размер на 6 943 лв. направени пред Несебърския РС и разноски от 210 лв. пред въззивната инстанция. В касационната жалба навежда оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението на БОС по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: кои са белезите за индивидуализация на недвижимите имоти и може ли наименованието пионерски лагер без индивидуализирането му с местоположение и граници да се явява достатъчно за ситуиране на лагера на терена; могат ли процесните терени да бъдат част от неидентифициран по реда на ГПК /отм./ и чл.6 от Правилника за вписванията имот с площ от 117 дка; следва ли да има правно основание за придобиването на имот от Държавата за да е налице законосъобразно му предоставяне на търговското дружество; за да породи транслативен ефект направеният апорт и следва ли апортираният недвижим имот да е в достатъчна степен индивидуализиран, дори в случаите за които чл.72 и чл.73 ТЗ не намират приложение. Представени са съдебни решения по чл.290 ГПК.
Ответника [фирма] е представил отговор в който в подробност са разгледани поставените от касатора въпроси и приложената към тях съдебна практика , изразена в решения по чл.290 ГПК на различни съдебни състави.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ тъй като не е налице условието, предвидено в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд е потвърдил частично първостепенното решение, като е ревандикирал следните поземлени имоти 61056.502.163; № 61056.502.164; № 61056.502.566 и № 61056.502.569 по КК на [населено място] и на основание чл.124, ал.1 ГПК е постановил, че ищеца Ученически отдих и спорт” ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор № 61056.502.495 по КК и КР на [населено място] с площ от 5 021 кв.м. Иска за останалите имоти е отхвърлен и решението е влязло в сила.
За да постанови този резултат БОС е приел, че по делото съществуват категорични данни за собствеността на [фирма] върху тях , както и за това, че имоти №№ 163,164,566 и 569 се държат без правно основание от касатора както и че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор № 61056.502.495 по КК и КР на [населено място] с площ от 5 021 кв.м., но ответника не осъществява фактическа власт върху него. При извършването на косвен съдебен контрол върху индивидуалните административни актове , издадени от ПК”Н.” с оглед направеното оспорване от [фирма] в първото съдебно заседание е установена неправилност защото е възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателите на [фирма] , [населено място] върху земи , които са изключени от възстановяване защото е следвало да се приложи чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Касатора подържа неправилност на решението в уважената част като счита, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на процесуалните правила.
Правилно в отговора си към касационната жалба [фирма] е посочил, че поставеният въпрос за отклоняване от съдебната практика при индивидуализиране на право на собственост върху заявените имоти е необосновано.
Не се установи индивидуализацията да е извършена само по наименованието на пионерския лагер. На първо място за да формира извод за идентичност на имотите по исковата молба и тези, които се държат от касатора, въззивният съд е ценил н.а. № 147, т.01, н.д. № 260 от 1963 г. на Поморийския районен съд и т.2 от протокол от № 7 от 26.02.1959 г. С цитираният протокол се доказва, че за ЦС на ПС е отреден терен за изграждане на лагер. В изпълнение на отреждането с н.а. № 147 от 1963 г. са придобити 58 дка от ТКЗС”Н.”, обособени като имот № 195 по плана на [населено място], Бургаски окръг, и е изплатена тяхната стойност. Изслушана е техническа експертиза , която е обяснила, че по плана от 1988 г. имота е бил заснет в кадастралния и регулационен план на [населено място] и терените са индивидуализирани с местоположение и граници, които отговарят и по площ.
По делото е представено у-ние № 269 от 11.10.2010 г. установяващо, че имотите №№ 468, 480, 450, 451 и 452 не са отразени като поземлени имоти от кв.22 в кадастралния план № 797 от 27.06.1963 г. на с. “Р.”, но са заснети като част от имот І, кв.22 ,с. Р. в кад план, одобрен със заповед № 63 от 1.04.1988 г. Това удостоверение кореспондира с допълнителното заключение на в.л. М. Р. Г., депозирано пред въззивният съд. В обясненията си в съдебно заседание от 6.09.2011 г. вещото лице, посочва, че съществува кадастрален план в който е отразен им. пл. № 1, за които в разписния списък е написано , че е Международен пионерски лагер. Представеният графичен материал също подкрепя този извод. Тази индивидуализация по графични данни, отразени в кадастрален план, който има за неразделна част “разписен списък” е възприета от съдебната практика, като един от точните методи за место определяне на имотите. В мотивите към касираното решение въззивният съд е обосновал своите изводи за идентичноста между имотите, които са били включени в им. пл. № 1 , кв.22, [населено място] по плана от 1988 г. с част от терена от 117 дка, който е бил апортиран от Министерство на образованието и науката по делегация от Министерски съвет в капитала на [фирма].
С решение № 1005 от 20.12.2004 г. на Министерския съвет , управляваните от Националния център за отдих, възстановяване и спорт недвижими имоти на територията на [населено място] са обявени за частна държавна собственост. С това решение Министъра на образованието и науката е овластен да ги внесе като апортна вноска в търговското дружество. С решение № 1 от 27.01.2005 г. по ф.д. № 14268 от 2004 г. на СГС е регистрирано [фирма]. Спорните имоти са внесени като апорт в неговният капитал. Апортът представлява самостоятелен деривативен способ за придобиването на правото на собственост / Решение № 117 от 2009 г. на ВКС, ТО/.
Не следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по въпроса за съответствието на действията по апортиране на имота в търговско дружество с държавно участие с изискванията на закона. В цитираното решение № 177 от 24.02.2011 г. по т.д. № 958 от 2009 г. на ВКС, ТО по въпроса относно индивидуализирането на имот, вносим като апорт в капитала на дружество са изложени аргументите анталогични на тези които е изложил Бургаския окръжен съд. Това решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата. В него е посочено ,че е достатъчно точно описание на непаричната вноска, което в случая е направено.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по третия поставен въпрос относно наличието на правно основание за придобиването на имот от Държавата за да е налице законосъобразно му предоставяне на търговското дружество. В случая е проследено промяната в собствеността на спорните имоти, а именно преминаването им от ТКЗС към ЦС на БП и оттам към Д. , от чийто патримониум имота е одържавен по силата на чл.1, ал.4 от Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д.,САБФК и Б..
Касационна проверка на решението не следва да се допуска тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая изобщо не са поставени въпроси , които да са относими към допускането на факултативното касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № V-125 от 8.11.2012 г. , постановено по гр.д. № 1401 по описа за 2010, Окръжен съд, [населено място] по касационната жалба на [фирма] , [населено място] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: