3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№434
[населено място],20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1069 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Й. С. срещу определение от 06.10.2014г. по ч.гр.д. №3558/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6491 от 14.05.2014г. по т. д. №1028/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -17 състав, за връщане на подадената от жалбоподателя искова молба вх.№22032 от 25.02.2013г.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, без да се позовава на някоя от предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускането на касационното обжалване. Твърди,че ограничителното тълкуване на закона, което е възприел въззивният съд, ограничава юридическите лица с нестопанска цел, каквито са и партиите по същество, както и техните членове, при защитата на техните права и законни интереси. Поддържа,че за да постанови обжалваното определение въззивният съд се е позовал на две решения на ВКС, с които се приема,че ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия към политическите партии. Сочи,че тези решения са постановени след завеждането на неговата искова молба, към който момент константната практика на ВКС е била различна. Наред с това счита,че тези две решения не са константна практика на ВКС и противоречат на други решения на ВКС. Поради това счита, че с обжалванато въззивно определение е извършено неправилно тълкуване на закона и на практиката на ВКС, както и прилагане на противоречива съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба Български земеделски народен съюз не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №6491 от 14.05.2014г. по т. д. №1028/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -17 състав. С последното СГС е върнал искова молба вх.№22032 от 25.02.2013г. на С. Й. С., с която са предявени искове за установяване на нищожност на пет решения, взети на 38 – ия конгрес на политическа партия Б., като е приел,че исковете са предявени извън преклузивния срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ и поради това са недопустими. Въззивният съд е потвърдил определението на СГС, като е приел, че законосъобразността на конгресни решения на политическа партия следва да се преценява в рамките на регистърното производство по чл.18 от Закона за политическите партии, но не би могло атакуваните конгресни решения да са предмет на отделен конститутивен иск за тяхната отмяна с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че въззивният съд, при постановяване на определението си, е допуснал неправилно тълкуване на закона и на практиката на ВКС и съответно, че е възприел тълукване, ограничаващо политическите партии и членовете им при защита на техните права и законни интереси, не съставлява правен въпрос, а оплакване за неправилност на определението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, още повече, че не касаторът не сочи никоя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.10.2014г. по ч.гр.д. №3558/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6491 от 14.05.2014г. по т. д. №1028/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -17 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.