6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№434
С., 06.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6498 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. А., И. Д. С., С. Д. С., Ц. А. К., Н. В. А., Л. Ш. В., Т. С. А., С. А. А., А. З. и [фирма], представлявано от управителя П. Б. Д., чрез пълномощниците им адвокат Г. Б. С. и адвокат В. А. В., против решение от 27.05.2013 г., постановено по гр.д. № 10768 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено решение от 29.05.2012 г. по гр.д. № 62332/2010 г. на Софийски районен съд, 41-ви състав за уважаване на предявените от Е. В. В., К. Т. Г. и М. Т. В. против Ц. А. А., И. Д. С., С. Д. А., Ц. А. К., Н. В. А., Л. Ш. В., Т. С. А., С. А. А. и А. З. установителен иск за собственост и против П. Д.-2002” Е., представлявано от управителя П. Б. Д. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с площ 2868 кв.м., находящ се в строителните граници на[жк]-С., представляващ реална част от парцел І-отреден за О. и озеленяване, кв.14 по действащия З. на [населено място], ж.к.”Л. – Зона І”, одобрен с решение № 4, т.3 на СОС по протокол № 23/19.03.2001 г., при граници: от север-черен път и имот, собственост на наследниците на В. С. и К. Б., от изток-имот на наследниците на С. В.С. и нанесен в кадастъра с пл. № 153 /част от стар имот пл. № 1921/, от запад-улица /попадаща върху имот пл. № 21-на наследниците на С. С. Т. и пл. № 23-на наследниците на Й. Г. Й., който имот по стар кадастрален план, изработен през 1956 г. е заснет с пл. № 1956, к.л.268, при съседи: имот пл. № 1921-на наследниците на Й. С. Й., пл. № 1955-на наследниците на К. и В. Г., имот пл. № 9992-ВСО, заедно с построената върху имота на около 75-80 кв.м. временна постройка, изградена от газобетонни тухли и етернитови плоскости, цялата от около 100 кв.м., която се ползва за склад и магазин за строителни материали.
Ответниците по касационната жалба Е. В. В., К. Т. Г. и М. Т. В. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищците са основали претендираното право на собственост на наследство от В. С. и К. Б., които са придобили собствеността на основание съдебна делба – записка за вписване на спогодителен протокол от 29.12.1932 г., по дело № 54/1930 г. на С. окръжен съд и от този момент до масовизацията през 1956 г. са упражнявали непрекъснато, постоянно, несъмнено и явно владение върху тези имоти, като собствеността е възстановена с решения № ПК-45 от 17.02.2003 г. и № 191/17.02.2003 г. на О. „М.”, като две реални части от един имот. Ответниците са оспорили исковете с твърдение, че са собственици по наследяване от С. А. Й., поч.1976 г., който го придобил по съдебна делба от 1947 г. и внесъл имота в ТКЗС, като правото на собственост е придобито от първоначалния им наследодател А. Й. А., поч. 1939 г. по нотариален акт № 336/1911 г. и им е възстановено с решение № 82/21.10.2002 г. на ПК М.. Позовали са се на нищожност на решението за възстановяване правото на собственост на ищците като постановено от орган, който не притежава компетентност на произнасяне за същия имот, оспорват идентичността на имота, който е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ и имота, който е предмет на делбата, на която последните основават правата си; правят възражение, че постановените решения от О. М. са незаконосъобразни, тъй като са допуснати нарушения при индивидуализация на имотите, подлежащи на възстановяване на ищците, тъй като към годината на образуване на ТКЗС П. наследодателите на ищците не фигурират като собственици на имот с пл. № 101956 в регистъра на старите имоти, въз основа на който се установяват възстановимите на терена стари реални граници по смисъла на чл.18б, ал.1 от ППЗСПЗЗ и по отношение на имота, претендиран от ищците не е завършила административната процедура по ЗСПЗЗ, тъй като не е издадена скица по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Позовават се на придобивна давност.
В. съд е възприел мотивите на първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е приел, че постановените решение № ПК-45 от 17.02.2003 г. и № 191/17.02.2003 на О. „М.” са непротивопоставими на ответниците в настоящето производство и предвид направеното от тях оспорване на легитимацията на ищците като собственици, следва да се установи наличието на предпоставките, установени в чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Установено е, че наследодателите на ищците са били собственици на нива в землището на П., инидивидуализирана в спогодителния протокол от 1932 г. Имотът е в регулация и възстановяването следва да стане по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, като ищците представят скица, заверена от техническата служба на общината, поради което издадените решения ги легитимират като реституирани по ЗСПЗЗ собственици. От приетите СТЕ е установена идентичност между притежаваната от наследодателя на ищците ливада, имотите описани в спогодителния протокол от 29.12.1932 г. имотите, собствеността върху които е била възстановена на ищците с решение № ПК-45 от 17.02.2003 г. и решение № 191/17.02.2003 г. на О. „М.”, като неправилно на ответниците, в качеството на наследници на С. Й., е възстановена част от процесния имот, тъй като съгласно договорът за доброволна делба от 1947 г., с който С. Й. се легитимира като собственик, в негов дял е поставен имот, различен от имот със стар пл. № 1956 по кад. план от 1956 г., като този извод не се опровергава от приетото като доказателство писмо изх.№ ВС-01-1062/24.06.2011 г. на О. П., към което е приложен регистър на старите имоти с отразени възражения досежно идентификацията на имот № 101956 от кад.л.298 в м.М.. В настоящата хипотеза обаче не е следвало да се извършва процедурата по чл.18д ППЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил нанесен в кадастралния план.
Във връзка с доводите в жалбата са изложени съображения, че ищците е следва да докажат правото на собственост на наследодателите си, земеделския характер на земята към момента на нейното обобществяване и начина на възстановяване и индивидуализация. Прието е, че ищците са провели пълно главно доказване по делото на тези факти, в което доказване са участвали ответниците и са събрани многобройни писмени доказателства и три експертизи относно местоположението на възстановените имоти на спорещите страни към релевантния минал момент /преди включване на ТКЗС/ и един спрямо друг, както за последващото им индивидуализиране от О.. Действителният спор е за индивидуализацията на имотите, които са притежавали наследодателите на всяка от страните, извършена при възстановяването им, като органът по поземлена собственост в решенията по чл. 14, ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ по двете преписки е направил идентична индивидуализация на тези различни имоти – като част от имот пл. № 1956. к.л. № 298 от кадастралния план от 1956. За неоснователен е приет довода на ответниците, че единствения начин за индивидуализация е чрез карта на възстановена собственост (чл. 186. ал. 2 във връзка с чл. 18д. ал. 4.5 и 6 от ППЗСПЗЗ в редакция към 2002-2003 г.), а не като съдът изследва документите, установяващи границите на имотите към момента на образуване на ТКЗС и масовизацията – 1955-1956 г., в това число и нотариалните актове на лицата, които се явяват съседи на наследодателите на страните, както и идентификацията на имотите на съседите, направена при възстановяването по реда на ЗСПЗЗ. Счетено е, че картата на възстановената собственост по чл. 18д от ППЗСПЗЗ и план за земеразделяне се прилагат като способ за индивидуализация за имоти извън урбанизираните територии – чл. 18г от ППЗСПЗЗ. Когато имотите са се намирали в строителните граници на населените места и са урбанизирана територия способът на възстановяване към 2002-2003 г. е по чл. 11 от ППЗСПЗЗ: само въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ЗСПЗЗ или при частично застрояване – чрез определяне на застроената площ на сградата и необходимата площ за образуване на парцел за сградата – чл. 11, ал. 2, 3 и 4 от П. (това е въведено с новелата на правилника, публикувана в ДВ бр. 122/ 19.12.1997 г.). Именно този възстановителен способ е спазен от О. „М.“ при издаване на двата индивидуални административни акта. Издадената Заповед № РД-09-138/ 02.07.1999 г. на Кмета на район „П.“ по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е била частично отменена по жалба на ищците с решение от 14.07.2000 г. по адм. д.№ 2541/ 99 г. на Ш-д отд. С това решение на СГС, придружено от скица – неразделна част, е била извършена както индивидуализацията на имота, били са проверени от съда и евентуалните пречки за възстановяване, а също е определена прилежащата към законно построените сгради площ. Всички доказателства – писмени и заключението на три геодезични съдебни експертизи, свързани с основните въпроси по делото-местоположението на имотите на наследодателите на спорещите страни един спрямо друг към момента преди масовизацията и индивидуализацията на тези имоти при тяхното възстановяване, безспорно установяват, че правилно имотите на наследниците на К. и В. Г. са били идентифицирани от органа по поземлена собственост като имоти с пл. №№ 1954, 1955 и 1956 по КП от 1956 г., а процесният имот попада в имот пл. № 1956 /съдържащ равни части от дяловете на двете наследодателки на ищците/.
К. считат, че по въпроса „за идентичността на процесния имот и неговата принадлежност към една от страните по спора и за начина на установяване на това право” въззивното решение противоречи на решение № 231/31.10.2011 г. по гр.д. № 1610/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 407/13.07.2010 г. по гр.д. № 289/2009 г., І г.о., според които косвения съдебен контрол върху възстановителни решения, постановени по реда на ЗСПЗЗ следва да обхваща спазването на уредените в закона правила за установяване на собствеността и идентифициране на старите граници на имота, което означава доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документи по чл.12, ал. ЗСПЗЗ и определяне на старите реални граници по чл.18а и чл.18б ППЗСПЗЗ. Т. противоречие се извежда с възприемането при условията на чл.272 ГПК на мотивите на първоинстанционния съд, а в последните се възприемат заключения на вещи лица и гласни доказателства по отношение на индивидуализациятана имотите «по съседите», посочени в удостоверителните документи за собственост, което специалния закон не допуска. Досежно пределите на извършване на косвения съдебен контрол върху административните решения за възстановяване правото на собственост се позовават на противоречие с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Не е налице противоречие с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, тъй като видно от мотивите на съда, същият е провел косвен съдебен контрол, преценявайки именно материалната законосъобразност на реституционните решения в полза на ищците и приемайки, че в тяхна тежест е да докажат правото на собственост на наследодателите си, земеделския характер на земята към момента на нейното обобществяване и начина на възстановяване и индивидуализация.
Не е налице и противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС. Тълкуването в решение № 231/31.10.2011 г. по гр.д. № 1610/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е дадено във връзка с въпроса за конститутивното действие на решението на Поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници и за допустимите възражения на ответник по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, а по решение № 407/13.07.2010 г. по гр.д. № 289/2009 г., І г.о. – във връзка с въпроса за правомощията на гражданския съд да преценява чрез косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ в случаите, когато след внасяне на земята в ТКЗС е осъществено строителство и за тълкуване разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и за възможността да бъде изпълнено съдебно решение, постановяващо премахване на част от постройка. В тази връзка даденото тълкуване не може да бъде съотнесено към фактите по настоящия спор, а именно извършено от административния орган идентифициране на страните реални граници на различни имоти, при което на лица, претендиращи различни имоти, е възстановено правото на собственост върху един и същ имот. Следва да се отбележи, че твърденията на касаторите, че назначените по делото експерти, чиито заключения са възприети от съда, са работили само по описаните в документите за собственост съседи, не съответстват на данните по делото – експертите са съобразили и данните в административното производство на ОСЗ за идентифициране на правото на собственост в стари реални граници при наличие на кадастрален план от 1956 г. и липса на отбелязани собственици в разписния лист за имотите по к.л.298.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2013 г., постановено по гр.д. № 10768 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: