О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 21.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7147/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „А.”-ЕООД, представлявано от управителя Борил П. и процесуален представител адв. К. Ф. срещу решение № 286/ 02.08.2013 г. по гр.д.№ 276/ 2013 г. на Габровския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Т. К. П. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв. И. И.-С. я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна , с интерес от пред приетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено частично решение № 178/ 14.05.2013 г. по гр.д.№ 1375/ 2012 г. на Севлиевския районен съд , като вместо него е постановено осъждане на касатора, на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ответника по касационната жалба сумата 4 921,82 лв., представляваща обезщетение за ползване на земеделски земи, ведно със законната лихва от 29.09.2012 г. На страните са присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлената части от иска. В частта, с която същият е отхвърлен до претендирания размер от 8 038,18 лв., решението е потвърдено и като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този съдебен акт, въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е собственик на земеделски земи, някои от тях е придобил чрез закупуване, а други по наследяване от баща си; че същите са обработвани от касатора през процесните периоди, без да заплаща рента, както и че недекларирането на имотите от собственика с декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ не го лишава от възможността да търси обезщетение за ползването им. Направил е извод, че в резултат на ползването на земите без правно основание, касаторът се е обогатил за сметка на собственика.Счел е, че искът следва да бъде уважен до размер на по-малката сума , между тази ,с която се е обогатил касаторът и съответно е обеднял ответникът по касационната жалба, а именно – в размер на средно заплащаната рента в района за съответния период. Позовал се е на назначена по делото експертиза, според заключението на която същата е в размер на около 8 лв. за декар; всички процесни земи са ползвани от касатора с изключение на един имот, попадащ във водододайна зона и че той е получавал и всички полагащи се плащания по СЕПП и СПНД. Въззивният съд е направил извод, че сумата от рентна вноска се надвишава значително от стойността на получената продукция, съответно намалена с разходите за произвеждането й. Като краен резултат искът е уважен до размера на обедняването на ответника по касационната жалба, в размер на средната рента за периода.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е посочил кое основание за допускане на касационно обжалване поддържа.Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: „По иск по чл.59 ЗЗД следва ли да се установи онова обогатяване, което е било в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Какъв е размерът на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца и как трябва да се установи”. Счита, че въззивният съд, като е направил извод, че е налице обогатяване, след като касаторът е получавал европейски субсидии за обработваната земеделска земя, която значително надвишава размера на рентата, посочен в заключението на вещото лице, е решил поставения въпрос в противоречие с решения, постановени от състави на ВКС преди действието на новия ГПК -решение № 1297/ 14.06.1961 г. по гр.д.№ 4538/ 1961, І г.о., решение № 1903/ 08.01.2002 г. по гр.д.№ 1594/ 2001 г.,ІV г.о., решение № 1329/ 11.07.1995 г. по гр.д.№ 2379/ 1994 г.,V г.о.Изразява становище,че според разрешенията в тях, обогатяването не може да бъде в размер на незаплащания от ответника наем, щом последният е правил разходи за поддържането на имота и че обедняването на ищеца е в размер на разликата между наема и тези разходи.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. счита,че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК,за да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда или предприетите от него процесуални действия. Той не трябва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото, както и с нарушенията , допуснати при постановяването му. К. съд не може да формулира въпроса въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, защото ще наруши диспозитивното начало.Поставеният от касатора въпрос не може да бъде възприет като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е във връзка с правните разрешения на въззивния съд, а в неговата първа част, е обусловен от становището му на неправилен анализ на събраните по делото доказателства, извършен от въззивния съд, конкретно на заключението на назначената по делото експертиза , чрез която са установени размерът на получените субсидии, заплащаната средна рента в района, разходите за получената продукция. Втората част на въпроса- какъв е размерът на обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, касае фактите по делото .Третата част на въпроса е зададена общотематично.В нито една своя част така формулираният въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото. Наличието на допълнително основание се обосновава, като поставеният правен въпрос се развива в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В случая касаторът се е стремил да докаже допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като цитираната от него практика на ВКС не е задължителна. Това основание ще е налице, когато е създадена противоречива съдебна практика – това са влезли в сила решения на различни по степен съдилища и решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК , по изведения въпрос, при установен фактически идентитет на разглежданите случаи. За обосноваването му следва да бъде изложена подробна аргументация в какво именно се изразява противоречието между дадените разрешения по въпроса в обжалваното решение и в приложената съдебна практика. В случая фактологията по казусите, разгледани в приложените решения е различна от настоящия случай, при който обект на ползване са земеделски земи.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че същият е заплатил в брой сумата 400 лв. за адвокатска защита.Тази сума трябва да му бъде присъдена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286/ 02.08.2013 г. по гр.д.№ 276/ 2013 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА „А.”-ЕООД да заплати на Т. К. П. сумата 400 /четиристотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: