О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София 11.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1717 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Р. И. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 15.06.2010г. по в.гр.д. №12664 по описа за 2009г. на С. градски съд,с което е потвърдено решение от 19.08.2009г. по гр.д. №10066/2008г.на С. районен съд в обжалваната част,с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,станала на 17.01.2008г.над размера от 4 500 лв. до 30 000лв.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос, във връзка с които да е възможно да се извърши преценка дали е решаван противоречиво.Тъй като изложените доводи са за неправилност и необос-нованост на постановения въззивен акт при определяне на размера на следващото се обезщетение,като се твърди,че то не покрива размера на инфлационните процеси,може да се приеме,че това е поставения въпрос. Касаторът се позовава на две решения/без задължителен характер/ на ВКС-по н.д.№ 425/97г.на ІІ н.о.и по гр.д.№21265/99г.на V г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че са налице предпоставките по чл.200 от КТ и ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 5 000лв.за причинените неимуществени вреди,в резултат на претърпените болки и страдания,които се разпределят както следва: за счупванията на страничните израстъци на втори и трети поясни прешлени-за първия месец 1000лв./когато болките са били по-интензивни/,за останалите три-по 500лв./общо 2 500лв./,за субкапсуларния хематом на левия бъбрек – 20дни по 50лева на ден/общо 1000лв./и за контузията с подкожен хематом в лявата поясна област и охлузване на двете подбедрици-по 400лв./общо 1 200лв./.Приспадната е заплатената сума от 500лв.
При положение,че касатора не е поставил материално правен или процесуално-правен въпрос,по отношение на който да бъде извършена преценка,както за наличие на общо,така и на твърдяното специално основание за допустимост на подадената какационна жалба,не е възможно да бъде допуснато касационно обжалване/т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Изложените доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт/включително и за това дали определеното обезщетение покрива инфлационните процеси/ могат да бъдат разглеждани само и едва след като съдът допусне касационно обжалване,а в случая предпоставките за това не са налице.
По изведения от съда въпрос за размера на присъденото обезщетение касационно обжалване не следва да се допуска.Въпросите за подлежащите на обезщетение вреди,критериите по които се определя обезщетението, неговите цели и съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД са подробно изяснени,както в ППВС №4/68г.-раздел ІІ, ППВС №4/1961г.-раздел ІІІ,така и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и по тях в практиката няма противоречие.Следва да се има пред вид,че всеки случай е различен,тъй като съдържа конкретни особености, факти и обстоятелства,които следва да се съобразяват при решаване на въпроса за дължимото обезщетение.В тази връзка- решенията на които се позовава касатора не могат да обосноват противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,съобразно даденото тълкуване в т.3 на ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като разгледаните в тях случаи не са идентични с настоящия.
Мотивиран от гореизложеното , Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2010г. по в.гр.д. №12664 по описа за 2009г. на С. градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.