1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 17.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1230 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АБММ ТРЕЙД“ ЕООД – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат Т. Т. срещу решение № 376 от 14. 02. 2018 г. по т. д. № 4386/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение № 918 от 15. 05. 2017 г. по т. д. № 8542/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което са отхвърлени исковете по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 208 КЗ /отм./, предявени от „АБММ ТРЕЙД“ ЕООД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, за заплащане на сумата от 64 096 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователни полици № 5А005243 и № 6А008194, ведно със законната лихва върху сумата.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че изводите на съда, че застрахователните договори не са били действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие са неправилни, тъй като от събраните по делото доказателства, се установявало, че застрахователят не се е ползвал от уредената в закона /чл. 202 КЗ /отм.// и договора възможност да прекрати договорите поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия. В подкрепа на тази теза на касатора били установените със събраните доказателства факти, че след настъпване на застрахователното събитие застрахователят е образувал щета и изпратил експерт, който да извърши оглед и оценка на вредите. Съгласно заключенията на съдебно-счетоводната експертиза между страните се била наложила практика застрахователните договори, по които е налице забава за плащане на застрахователните вноски да не се прекратяват и било налице плащане на забавените разсрочени вноски от застрахователната премия по процесните договори. В противоречие с процесуалните правила въззивният съд не се произнесъл по доводите на касационния жалбоподател във въззивната жалба и не взел предвид и обсъдил събрани по делото доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Поддържа се искане за ангажиране отговорността на насрещната страна за направените от касатора разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли в мотивите си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и да изложи собствени съображения в мотивите на решението? и 2. Следва ли съдът да обсъди в цялост относимите доказателства и доводи на страните и да ги прецени в тяхната съвкупност, както и приетата по делото съдебна експертиза?. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 1 и постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС решение № 324 от 22. 04. 2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г., решение № 237 от 24. 06. 2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., решение № 157 от 8. 11. 2011 г. по т. д. 823/2010 г. на II т. о. и решение № 120 от 4. 04. 2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о. – по първи въпрос и решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 57 от 2. 03. 2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 34 от 22. 02. 2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 37 от 29. 03. 2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 536 от 19. 12. 2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 103 от 25. 02. 2013 г. по т. д. № 213/2012 г. на ВКС, II т. о. – по втори въпрос.
Ответникът по жалбата „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените искове по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 208 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователни обезщетения по договори за имуществено застраховане във връзка със застрахователно събитие от 12. 12. 2011 г., Софийски апелативен съд е приел, че застрахователното събитие е настъпило извън валидността на застрахователните полици предвид прекратяване на застрахователните договори при условията на чл. 202, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 КЗ /отм./.
Въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, след като е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото с оглед въззивните доводи и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между ответното застрахователно дружество и „М+Н“ О. са сключени два договора за имуществено застраховане за собствени на последното полуремарке Kogel и влекач Iveco при уговорени застрахователни премии в посочен размер, платими на четири равни вноски с падежи 12. 07. 2011 г., 13. 10. 2011 г., 13. 01. 2011 г. и 13. 04. 2012 г. Съдът е посочил, че в договорите се съдържа клауза, според която при разсрочено плащане, разсрочените вноски се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор, като е предвидено изрично, че в случай че застрахованият закъснее с плащането на съответната вноска и това закъснение продължи повече от 15 дни след датата на падежа, покритието на полицата се счита прекратено, а при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят не дължи обезщетение, като клаузата се счита за писмено предупреждение по смисъла на КЗ. На 12. 12. 2011 г., в срока на действие и на двата договора, настъпило ПТП, при което застрахованите влекач и ремарке били значително повредени, без да подлежат на поправяне. За застрахователното събитие бил уведомен застрахователят, който образувал ликвидационна преписка, по която отказал плащане с мотив, че застрахователните договори са прекратени поради неплащане в срок на застрахователната премия от застрахования. С договори от 9. 05. 2014 г. застрахованият прехвърлил вземанията си за застрахователно обезщетение по процесните полици на ищеца. Вторите вноски от застрахователната премия по договорите били преведени по банков път от застрахования на 12. 12. 2011 г. и застрахователят осчетоводил получените суми като плащане по други застрахователни договори, сключени между страните.
При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че с оглед неизпълнението на задължението за плащане на вторите вноски от застрахователната премия от праводателя на ищеца на 13. 10. 2011 г. и изтекъл на 28. 10. 2011 г. петнадесетдневен срок от падежите, през който плащане не е осъществено, считано от 29. 10. 2011 г. застрахователните договори са били прекратени при условията на чл. 202, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 КЗ /отм./. Ето защо въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че застрахователното събитие е настъпило извън валидността на застрахователните полици. Заплащането на дължимите суми на 12. 12. 2011 г. – датата на настъпване на ПТП, приемането им от застрахователя и образуване на преписка по щета въз основа на заявлението на застрахования за настъпване на застрахователното събитие, според съда, не представляват конклудентни действия от естество да възстановят прекратената договорна връзка.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставенитe от касатора процесуалноправни въпроси са обусловили изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въведените процесуалноправни въпроси са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, цитирани от касатора, както и служебно известни на съда – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. Независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд, за да приеме, че правоизключващото възражение на ответника за прекратяване на застрахователните договори поради неплащане на вторите вноски от застрахователните премии е основателно и отговорността на застрахователя не може да се ангажира, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички релевантни за спора факти и на относимите към тях доказателства. Съдът се е произнесъл по изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че към датата на настъпване на застрахователното събитие застрахователните правоотношения са били прекратени. В мотивите на съда е посочено, че фактите, на които се прави позоваване от жалбоподателя, и са установени по делото не са от естество да възстановят прекратените при условията на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 КЗ /отм./ договорни връзки по процесните имуществени застраховки. Следователно въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички относими към спора доказателства, както и да мотивира своя акт, не са разрешени в противоречие с последователната практика на ВКС, включително с тази, посочена от касатора при аргументиране на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценка на фактическия и доказателствен материал по делото от значение за изводите за съществуване на спорните права касае правилността на постановения съдебен акт, съответно не би могла да обоснове допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 376 от 14. 02. 2018 г. по т. д. № 4386/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА „АБММ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Захари Стоянов № 7 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Позитано № 5 сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: