О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
С., 05.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 352 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. П. Т. против определение № 925 от 21.06.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 944 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 314 от 20.04.2010 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 367/2010 г. на Районен съд-Несебър по предявените от К. П. Т. против [община] искове за осъждане на общината за злоупотреба със служебно положение и за осъждане на общината да му предостави равностоен имот.
В. съд е потвърдил прекратителното определение, приемайки, че иска а осъждане на общината за злоупотреба с права, навежда на извода, че търсената защита не касае разрешаването на гражданско правен спор по смисъла на чл.2 ГПК и затова иска не може да бъде разгледан по реда на ГПК. Претенцията да бъде осъдена общината да предостави на ищеца равностоен имот също не касае защита на лични или имуществени негови права, поради което също се явява недопустима – намесата в правата на собственика да се разпореди със свой собствен имот е недопустима и не представлява разрешаване на гражданско правен спор.
В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса, че е недопустимо да се осъди общината за злоупотреба с права, както и че заплащането на обезщетение с равностоен имот не касаело защита на лични или имуществени права, а съставлява недопустима намеса в правата на собственика [община] да се разпореди със свой собствено имот и не е разрешаване на гражданско правен спор по смисъла на ГПК. Счита, че по тези въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС, същите са решавани противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Обосновал е тезата си със следните твърдения: [община] грубо е нарушила разпоредбите на ЗОС, ЗС, ЗСПЗЗ, З., както и други закони, превишила е властническите си правомощия, неправомерно, принудително е отчуждила претендираният имот за общински нужди и е извършила незаконни разпоредителни сделки н него и по този начин е злоупотребила със служебното си положение, а и същевременно не се касае до обезщетение с равностоен имот, а за присъждане на направените разноски по делото, както и за установяване, че ищецът е собственик и добросъвестен владелец, тъй като е направил редица подобрения в имота и общината не е била собственик, а трети лица, които са го ревандикирали, т.е. не може да се говори за намеса в правата на собственика да се разпорежда със собствен имот, а общината е лишила от имот ищеца, като му е продала имот, който не е бил нейна собственост.
Посочените твърдения преповтарят изложеното в исковата молба и от тях не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същевременно не се контастира противоречие на изводите на въззивния съд за недопустимост на двете искови претенции, по които производството е прекратено с приложените от жалбоподателя съдебни актове, доколкото разрешенията в същите са изцяло неотносими към мотивите на съда и настоящия случай – определение № 160 от 9.04.2010 г. по ч.гр.д. № 145/2010, ВКС, І г.о. е постановено по искане за изменение на решение в частта за разноските; с определение № 40/29.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1904/2008 г., ВКС, І г.о. частната жалба оставянето без разглеждане на въззивна жалба като просрочена е приета като молба за възстановяване на пропуснат срок по чл.64 ГПК, а с определение № 110 от 1.03.2010 г. по ч.гр.д. № 636/2009 г., ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение за прекратяване на производство по искове по чл.13, ал.2 З..
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 925 от 21.06.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 944 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 314 от 20.04.2010 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 367/2010 г. на Районен съд-Несебър по предявените от К. П. Т. против [община] искове за осъждане на общината за злоупотреба със служебно положение и за осъждане на общината да му предостави равностоен имот.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: