8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
С., 06.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6448 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Ж., В. А. Л., Ж. А. Ж., Р. Г. С. и Я. Г. С., чрез пълномощника и адвокат Н. Т., против решение № 1378 от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1201 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което потвърдено решение № 5516 от 7.02.2013 г. по гр.д. № 6485/2008 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Т. Д. Ж., Р. Г. С., Я. Г. С., В. А. Л. и Ж. А. Ж. против И. Р. Б., И. В. Б., В. И. Б., Р. И. Б., [фирма], Х. Б. А., Б. И. А., Т. Д. Т., Л. В. Т., М. Т. Б.-В., В. Д. В., Ц. И. Т., М. З. З., Б. И. Т. и Б. П. К. иск за делба на жилищната сграда, построена в дворно място с площ от 338 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-2885 в кв. 8 по плана на 17 подрайон на [населено място], а по кадастрална карта поземлен имот с площ 258 кв.м. с идентификатор 10135.2559.69.
И. Р. Б., И. В. Б., В. И. Б., Р. И. Б. и [фирма], чрез пълномощника си адвокат Д. Б., Ц. И. Т., чрез особен представител адвокат Ю.Д., Б. П. К., чрез пълномощника си адвокат Л. Р., Х. Б. А., А. Б. А. и М. Б. А. /първата участваща на лично основание и тримата като правоприемници на починалия на 7.09.2013 г. Б. И. А./, чрез пълномощника си адвокат Д.М., М. Т. Б.-В. и В. Д. В., чрез пълномощника си адвокат Д. Д., М. З. З., чрез пълномощника си адвокат Б. Б. са подали писмен отговор в който поддържат, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Останалите съделители не са изразили становище в настоящото производство.
Ищците са основали иска на твърденията, че дворното място е закупено в режим на съпружеска имуществена общност от наследодателя на ответниците С. Я. С. по време на брака му с наследодателката на ищците Я. Ж. С. с нотариален акт № 45, том 4, н.д. № 932/1950 г., като с нотариален акт № 38, том 2, дело № 433/1986 г. С. са прехвърлили на ответницата И. Б. по време на брака й с ответника И. Б. ? ид.ч. от имота; след смъртта на Я. Ж. М. Ж. /починала в хода на процеса в чиито права са конституирани Р. Г. С. и Я. Г. С./ и Т. Ж. са придобили по наследяване по 1/9 ид.ч. от имота, а В. Ж. и Ж. Ж. – по 1/18 ид.ч.; със саморъчно завещание от 19.02.2002 г. С. С. е завещал на И. Б. цялото си недвижимо имущество; И. Б., Я. Б., В. Б. и Р. Б. са учредили на [фирма] право на строеж върху дворното място с нотариален акт № 167, том 4, рег. 11671, дело № 836/2007 г., но договорът е нищожен, поради липса на съгласие на всички съсобственици на дворното място, поради което и построената в имота сграда е собственост на собствениците на дворното място по силата на приращението по чл.92 ЗС, съответно останалите ответници не се явяват съсобственици на самостоятелни обекти в нея. В отговора на исковата молба И. В. Б. и И. Р. Б., В. Б., Р. Б. и [фирма] са навели твърдения, че липсва съсобственост между ищците и Б., като с нот.акт № 143/2004 г. И. и И. Б. са били признати за собственици на дворното място, а през 2007 г. с нот. акт № 148 са дарили на синовете си В. и Р. Б. съответно 44,80 кв.м. и 45,12 кв.м. от дворното място и с нот. акт № 167, том 4, дело №836/2007 г. четиримата съсобственици са учредили право на строеж на жилищна сграда на [фирма] и са получили в дял обособени обекти, като понастоящем правото на стореж е реализирано, сградата е изградена до ниво груб строеж, поради което всеки от носителите на право на строеж се е превърнал в собственик на построените обекти. Б. се позовават и на придобивна давност за периода от 13.02.1996 г. /когато е починала Я. Ж. и ищците не са предприели мерки за приемане на полагащото им се наследство/ до 13.02.2006 г. и оспорват наличието на брак между Я. Ж. и С. С. към момента на закупуване на имота. М. З. З., М. Т. Б.-В. и В. Д. В., Х. Б. А., Ц. Т., Б. И. Т. и Б. П. К. са поддържали, че въз основа на реализирано право на строеж са собственици на самостоятелни обекти в сградата и липсва съсобственост с ищците.
В. съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка – че С. С. и Я. С. са сключили брак пред енорийски свещеник на 14.05.1944 г; на 18.08.1950 г. С. С. е закупил 338/1800 кв.м ид.ч. от нива в землището на [населено място] /дн. В./, м. „Ч.”, от които (вече обособени като самостоятелен парцел № 2885, кв. VІІІ – 17) на 13.02.1986 г. съвместно със съпругата си, прехвърлил ? ид.ч. на И. Р. Б. срещу задължение за издръжка и гледане; Я. С. е починала на 13.02.1996 г., като оставила наследници съпруга си, сестра си М. С., племенниците си Ж. Ж. и В. Л. по заместване на брат й А. Г. и племенника си Т. Ж. по заместване на брат й Д. Ж.; на 13.03.2002 г. С. С. (поч. 11.05.2002 г.) със саморъчно написано завещание, завещал на племенницата си И. Б. цялото си притежавано недвижимо имущество; на 03.08.2007 г. И. Б. и И. Б. дарили на синовете си В. Б. и Р. Б. съответно 44.80 кв.м. и 45,12 кв. м. ид.ч от цялата площ на УПИ № 2885; на 21.12.2007 г. И. Б., И. Б., В. Б. и Р. Б. учредили право на строеж в описания имот в полза на [фирма] на многофамилна жилищна сграда, която съвпада с предмета на делба и е била завършена на етап „Груб строеж” на 06.08.2008 г. състояща се от 15 самостоятелни обекта и подземен етаж с 5 паркоместа, част от които били продадени като следва: на 25.03.2008 г. апартамент № 4 на М. Т. Б. по време на брака й с В. Д. В., на 18.06.2008 г. апартамент № 1 на Б. П. К., на 30.06.2008 г. ателие № 2 на Ц. И. Т., на 15.09.2008 г. ателие № 4 на Т. Д. Т. по време на брака му с Л. В. Т., на 25.09.2008 г. апартамент № 2 на Х. Б. А. по време на брака й с Б. И. А., на 25.09.2008 г. апартамент № 6 на Б. И. Т., които са отразени в кадастралните регистри като собственици; на 23.11.2007 г. е било издадено разрешение за строеж на сградата, а на 08.07.2010 г. е била въведена в експлоатация. М. З. З. е придобил на 23.01.2008 г. самостоятелен обект – кабинет № 9.
При тези факти и с оглед очертания от твърденията и възраженията на страните спор, въззивният съд е направил извод, че собствеността на имота е била придобита от С. С. по време на брака му с Я. С. в режим на съпружеска имуществена общност /чл.103 З. СК от 1968 г.-отм./, а след прехвърлителната сделка през 1986 г. е възникнала съсобственост между С. и Я. С. от една страна и И. и И. Б. от друга страна на по ? ид.ч. След смъртта на Я. С. правата й са преминали към наследниците й по закон – съпруг с дял 2/3 от имуществото й и В. Л., А. Ж., Т. Ж., Р. С. и Я. С.. С. С. се е разпоредил с правата си в полза на И. Б. чрез саморъчно завещание от 13.03.2002г., обявено на 27.06.2002 г. Следователно след смъртта на Я. и С. С. е възникнала съсобственост между ищците, чиито права общо са 1/12 ид.ч. и И. и И. Б. с права в режим на съпружеска имуществена общност от 6/12 ид.ч. на договорно основание и И. Б. с права на лично основание от 5/12 ид.ч.
По наведеното възражение за придобивна давност въззвният съд е възприел изводите на районния съд, че ответниците И. и И. Б. са доказали придобиването на идеалните части на ищците по силата на придобивна давност изтекла в тяхна полза. Те са имали годно правно основание да владеят ? ид.ч от поземления имот и посторените в него сгради от 1986 г. като негови съсобственици. От показанията на водените от ответниците свидетели е установено, че И. Б. е била в близки отношения със съпрузите Я. и С. С., като се е грижила за съпругата, след като се е разболяла до смъртта й през 1996 г., а скоро след това се е установила и трайно в този имот, поради което се установява непрекъсната фактическа власт от И. и И. Б. върху принадлежащите на ищците 1/12 идеални части от вещта, за периода от 13.02.1996 г. до 26.12.2007 г. Съгл. Чл.69 ал 2 от ЗС, по отношение на И. и И. Б. съществува презумпция, при наличие на твърдение за придобиване на имота по давност,че владеят за себе си, която презупция не е оборена в съдебното производство. За тях е неприложима установената от Върховния съд практика относно допустимото изключение от презумцията на чл. 69 ЗС, тъй като в случая съсобствеността между ищците и ответниците И. и И. Б., учредили правото на строеж не произтича от наследяване, доколкото последните не са наследници на наследодателката на ищците. При това положение меродавно е разрешението дадено с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, според което презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Нещо повече, изводите на съда се покрепят и с оглед наличието на субективното отношение на И. и И. Б. да своят имота – извършени от тях ремонтни работи на сградата съществувала в имота непосредствено след смъртта на Я. С. и извършения впоследствие основен ремонт след смъртта на С. С., нанасянето на Р. Б. да живее там през 2002 г., снабдяването с констативен нотариален акт за собственост по отношение на целия имот през 2004 г. (коментиран като действие на своене в мотивите на Решение № 315 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6445/2007 г. и Решение № 679 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2008 г.) , прехвърлянето от И. и И. Б. през 2007 г. на идеални части от целия имот на синовете им, с които действия владелците са демонстрирали намерението си за своене, което не е било оспорено от наследниците на Я. С. с каквито и да било правни или фактически действия изразяващи техни претенции за дяловете им от наследството. За правилни са приети изводите на районния съд, че при полагане на дължимата грижа на добър стопанин, ищците би следвало при така установените факти да са узнали, че наследените от тях части от имуществото на Я. С. са в обикновена съсобственост и с трети лица, освен със сънаследника им С. С.. Респективно да са предприели някакви действия спрямо тях, от които да е видно, че приемат оставеното им наследство. По делото е безспорна липсата на такива действия след смъртта на наследодателката им до завеждане на настоящия иск, включително и действия след смъртта на С. на 15.03.2002 г, което е видно от показанията на всички разпитани свидетели. При тези изводи съдът е приел, че към датата на сключване договора за строеж учредителите са били собственици на целия поземлен имот, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. ЗС за периода от 13.02.1996 г. до 26.12.2007 г., която е продължила след това до 25.08.2008 г. Ответниците Б. са владяли процесните 1/12 ид. ч. от поземления имот и съществувалите в него постройки преди 27.12.2007 г. и след това до завеждане на иска повече от 10 години непрекъснато и явно за останалите съсобственици – които не са изразили несъгласие с това и не са предприели действия, водещи до прекъсване на давността и владението. (В този смисъл решение по чл. 290 ГПК на ВКС с № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3057/2008г.) Останалите ответници са придобили самостоятелни обекти в режим на етажна съсобственост, като от това следва, че между страните по делото не е налице подлежаща на ликивдация съсобственост.
К. поставят въпросите: „за разпределението на доказателствената тежест и предметът на доказване в случаите, когато един сънаследник твърди, че е придобил по давност идеалните части на другите сънаследници на свой починал преди него съпруг” и „за приложението и съотношението на нормите на чл.69 и чл.79 ЗС в случаите, когато един сънаследник – преживял съпруг – остава след смъртта на неговия и на други сънаследници наследодател в държане на сънаследствен имот, който е представлявал жилището на съпрузите, придобито в режим на съпружеска имуществена общност”, по които поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради противоречие на изводите на въззивния съд с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и съдебната практика по решение № 508/29.07.2003 г. по гр.д. № 740/2002 г., ВКС, І г.о. /че сънаследник придобива по давност останал н наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници/, решение № 238/11.04.2000 г. по гр.д. № 1031/1999 г., І г.о. /че се счита, че сънаследникът /съсобственикът/ владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници и той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници /съсобственици/ само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание/, решение № 2831/29.10.1979 г. по гр.д. № 1103/1979 г. І г.о. /че, за да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ, е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражняват върху вещта, ще бъдат отблъснати, като сънаследникът е отнел владението на другите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя и не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено/, решение № 140/17.03.2006 г. по гр.д. № 797/2005 г., І г.о. /че наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си/, решение № 169/17.03.2006 г. по гр.д. № 754/2005 г. на ВКС, І г.о. /че за да бъде придобита цялата вещ само от ползващия я съсобственик по давност, необходимо е същият да манифестира спрямо неползващия съсобственик намерението ди са упражнява фактическа власт върху вещта не по смисъла на чл.31 ЗС, а само и изключително за себе си, считайки я изцяло за своя, като извършването на необходимите за поддържането на вещта в добро състояние ремонтни работи обичайно се осъществява от ползвящия тази вещ съсобственик, поради което не може да се възприеме като манифестиране на намерение за своене/ и решение № 216/5.04.2002 г. по гр.д. № 657/2001 г., ВКС, І г.о. /че сънаследник може да придобие по давност сънаследствен имот, ако го е владял само за себе си, отблъсквайки владението на своите сънаследници/.
Поставените въпроси и съдебната практиката, с която е обосновано твърдяното противоречие с практиката на ВКС и противоречивата съдебна практика са свързани с тезата на касаторите, че след смъртта на Я. С. наследените от тях идеални части са останали във владение на С. С., но не и с изводите на въззивният съд, че наследената от ищците като наследници на Я. С. 1/12 ид.ч. от имота е била владяна от И. и И. Б., които не се явяват наследници на Я. С., поради което и не е било нужно да демонстрират промяна в намерението, с което са упражнявали фактическа власт, тъй като това намерение се предполага по силата на неопроверганата презумпция на чл.69 ЗС. Тези изводи на въззивният съд не противоречат на практиката на ВКС и на съдебната практика, на която се позовават касаторите, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по касационната жалба направените разноски, както следва: на И. Р. Б., И. В. Б., В. И. Б., Р. И. Б. и [фирма] – сумата 1000 лв. и на Б. П. К. – сумата 1500 лв.,
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1378 от 25.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1201 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение.
ОСЪЖДА на Т. Д. Ж., [населено място], [улица], В. А. Л., [населено място], кв.В., [улица], Ж. А. Ж., [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. Г. С., [населено място], [община] и Я. Г. С., [населено място], [община], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Д. Т. да заплатят на И. Р. Б.,, [населено място], [улица], И. В. Б., [населено място], [улица], В. И. Б., [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. И. Б., [населено място],[жк][жилищен адрес] и [фирма], [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявано от И. Б. Б., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Б. разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на Т. Д. Ж., [населено място], [улица], В. А. Л., [населено място], кв.В., [улица], Ж. А. Ж., [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. Г. С., [населено място], [община] и Я. Г. С., [населено място], [община], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Д. Т. да заплатят на Б. П. К., [населено място],[жк]б.5, вх.Г, ап.74, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Л. И. Р. разноски за настоящото производство в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: