4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 09.10.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3178 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от ищците по делото М. Й. Н., С. Й. Н. и Н. Й. М., частна касационна жалба срещу определение № 1832/06.06.2019 г., постановено по частно гр. дело № 2254/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу (потвърдено е) определение от 08.04.2019 г. по гр. дело № 3798/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело, поради неподведомственост на предявените по делото искове пред български съд.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се излагат съображения за нарушения на чл. 18 от ГПК, чл. 4 и чл. 18 от КМЧП и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
В изложението към частната касационна жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) за ролята и директния ефект на решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС); какво означава разликата в употребените в решенията на СЕС понятия „място на настъпване на събитието, причинило вредата“ и „място на материализиране на вредите“, която е от значение за дефиниране на общото понятие „място, където е настъпило вредоносното събитие“ при определяне на предвидената в чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 специална компетентност по дела за непозволено увреждане, деликт или квазиделикт; и 2) длъжен ли е решаващият съд да обсъди доводите и възраженията на страните, и в решението си да се мотивира кои от тях възприема и кои не и на какво основание“. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като излагат съображения този въпрос да е от значение за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото. По отношение на втория правен въпрос се поддържа наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като се поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 101/03.06.2015 г. по търг. дело № 1740/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС.
С последваща молба от страна на жалбоподателите е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните два въпроса: 1) какво е съотношението между национална процесуална норма за съдебен имунитет по граждански и търговски дела, и приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, и по-специално – на понятието „отговорност на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“ по чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 – може ли съд на държава-членка да откаже да разгледа дело, което попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 , по мотиви от норми за съдебен имунитет от вътрешен порядък и дали това засяга целите и полезното действие на този регламент; и 2) иск за отговорност на чужда държава и нейни органи за вреди от непозволено увреждане, състоящи се в причиняване на смърт на строителен работник поради неутрализиран боеприпас на строителната площадка, при издадено разрешение за строеж от държавата, попада ли в обхвата на граждански и търговски дела по чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
За да се произнесе относно допускането на касационното обжалване по делото, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С исковата си молба, подадена пред първоинстанционния СГС, жалбоподателите са предявили срещу Министерството на отбраната на Кралство Белгия и [община] в Кралство Белгия искове за обезщетения от по 100 000 лв. за репариране на неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Й. С. Н.. Твърди се, че последният е починал на 19.03.2014 г. при извършването, в качеството му на строителен работник, на строителна дейност на обект, находящ се в [населено място], Кралство Белгия, като смъртта му е настъпила вследствие експлозията на артилерийска граната, останала от Първата световна война. Поддържа се, че процесният взрив, респ. – смъртта на наследодателя им, са настъпили като пряка последица от противоправно поведение – пропуски от страна на ответниците – компетентните държавни и общински органи, при изпълнение на нормативно установените им задължения в областта на превенцията и обезопасяването на населението. По-конкретно, твърди се, че от страна на двамата ответници, съответно – на държавно и на общинско ниво, липсва планиране и превенция за намаляването на риска от избухване на гранати и други боеприпаси, находящи се заровени в земите в и около [населено място], Кралство Белгия; че ответниците не са изпълнили задълженията си за извършването на адекватна оценка и картографиране на потенциално опасни райони, където има находища на невзривени боеприпаси в същата община, като липсата на такава оценка е предопределила и липсата на последващи активни действия по превенция и обезопасяване на този риск в нужната пълнота; в рамките на превенцията никой от двамата ответници не е осигурил обучение на населението и адекватна подготовка за реакция при взрив на боеприпаси, макар да са били срещани такива случаи и в миналото.
За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че тъй като ответниците по делото (Министерството на отбраната на Кралство Белгия и [община] в Кралство Белгия) са органи на държавна власт, приложение намира разпоредбата на чл. 18 от ГПК, съгласно която, искове срещу чужда държава, респ. – срещу нейни органи, могат да бъдат разглеждане само в определени хипотези, каквато не е настоящата. Приел е и че разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, според която правилата за компетентността за разглеждане на иска, предвидени в същия регламент, не се прилагат, когато се касае за отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт, също води до извода, че предявеният иск е неподведомствен на българския съд.
В мотивите към обжалваното въззивно определение, апелативният съд – също предвид качеството на ответниците на носители на суверенитета на чужда държава, е приел, че спорът по делото е извън приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, чиито чл. 1 изключва от обхвата на регламента делата за отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт. Приел е и че при липса на изключенията по чл. 18 от ГПК, делото не може да се гледа от български съд. С оглед на това, САС е намерил, че е налице абсолютна процесуална пречка, изключваща правото на иск пред български съд, поради което също е достигнал до извода, че делото подлежи на прекратяване.
Настоящият съдебен състав, на първо място, намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по двата въпроса, формулирани от страна на жалбоподателите. Смисълът на разпоредбата на чл. 1, § 1, изреч. 2 – in fine от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (съгласно която, този регламент не обхваща, т.е. – не се прилага по дела относно отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)) е напълно ясен и не буди никакво съмнение (чл. 629, ал. 3 – in fine от ГПК), особено в случаи като настоящия, при които (видно от цитираните по-горе твърдения в исковата молба) искът за отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от чужди държавни органи на чужда територия, се основава на изрични твърдения за противоправно бездействие при осъществяване на нормативно установени задължения, които несъмнено съставляват проявление на властническите правомощия на тези чужди държавни органи. При това положение, първият въпрос (относно съотношението между българската национална процесуална норма за съдебен имунитет по граждански и търговски дела – чл. 18 от ГПК, и приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012) обективно изобщо и не стои по делото, тъй като регламентът е неприложим в случая. В исковата молба на жалбоподателите липсват каквито и да било твърдения относно издаване на разрешение за строеж от страна на някой от ответниците, поради което вторият формулиран въпрос, по който жалбоподателите искат да се отправи преюдициално запитване до СЕС, е неотносим към делото и е без значение за правилното му решаване (чл. 628 от ГПК).
Предвид и приетото от апелативния съд в мотивите към обжалваното въззивно определение, че спорът по делото е извън приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, първият правен въпрос, по който жалбоподателите искат да се допусне касационното обжалване (относно практиката на СЕС по тълкуването и приложението на чл. 7, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012), не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за допустимостта на предявения по делото иск пред българския съд, респ. – този правен въпрос не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по делото (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Оплакванията и доводите на жалбоподателите в частната им жалба срещу първоинстанционното определение по делото се изразяват в това, че приложим (според тях) в случая е Регламент (ЕС) № 1215/2012, респ. – отмененият с него Регламент (ЕО) № 44/2001, както и че първоинстанционният съд (също според жалбоподателите) тълкувал разширително чл. 18 от ГПК. Макар и лаконично, с мотивите си относно неприложимостта на регламента, както и че в случая липсват изключенията по чл. 18 от ГПК, поради което делото не може да се гледа от български съд, въззивният съд е дал достатъчно изчерпателен отговор на тези оплаквания и доводи, с което е разрешил втория правен въпрос, по който жалбоподателите искат допускане на касационното обжалване, не в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика на ВКС, израз на която е и соченото в изложението към частната касационна жалба, решение № 101/03.06.2015 г. по търг. дело № 1740/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1832/06.06.2019 г., постановено по частно гр. дело № 2254/2019 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: