О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 436
гр. София, 18.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гражданско дело № 4390 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] срещу решение № 305 от 24.06.2016 г. по гр. дело № 174/2016 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответницата – Ц. В. М. поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Смолянски окръжен съд се е произнесъл по предявените от Ц. В. М. против [община], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, които е уважил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 29 от 16.03.2016 г. по гр. дело № 177/2015 г. на Районен съд – Чепеларе, включително в частта за присъдените държавна такса и разноски е присъдил в полза на въззиваемата разноски за въззивното производство. Окръжният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищцата Ц. М. е заемала длъжността главен експерт „обществени поръчки” до процесното дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 57/13.11.2015 г. на кмета на [община], на основание нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Уволнението е прието за незаконосъобразно, поради неспазване изискванията работодателят да изслуша служителката или да приеме писмените й обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, както и да мотивира акта по чл. 188, т. 3 КТ. По първото нарушение – чл. 193 КТ е констатирано въз основа показанията на свидетелката С. Б., че процесната заповед № 57/13.11.2015 г. на кмета на [община] е връчена на ищцата „за запознаване и становище”. Прието е в обжалваното решение, че предмет на разговора, проведен с М., преди издаване на цитираната заповед е предложението на работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. По другото нарушение, по чл. 195, ал. 1, предложения 2 и 3 КТ въззивният съд е мотивирал съображения за недопустимост на препращането към документи и факти, които не са инкорпорирани в акта по чл. 188, т. 3 КТ, не са връчени с него. Изложено е разбирането, че нарушенията не са описани с обективните им признаци, като не е посочено времето на извършване на нарушенията – дата и/или период. Окръжният съд е отхвърлил довода на въззивника, сега касатор, че за дата на нарушенията следва да се приеме датата на връчване на заповедта, както и че датите се виждали от преписките по конкретните поръчки. Отхвърлен е и довода на жалбоподателя, че с оглед естеството на работа има затруднения относно посочване на конкретната дата. В мотивите на обжалваното решение е изложено, че работодателят е описал нарушенията с „допуснати множество пропуски при провеждане на тръжните и конкурсни условия на обществените поръчки, следствие на което същите са отменени и по този начин са прекратени от некомпетентните действия на служителката, вследствие на сериозни грешки в процедурите”, с подробно изброяване на преписките. Въззивният съд е посочил, че не би могло да се приеме, че нарушенията и тяхното осъществяване са ясни. Съдът е констатирал, че в заповедта липсва описание на нарушенията с обективни и субективни признаци и времето на извършването им. С оглед на тези съображения исковете са уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не съставлява общо основание, съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос, който не произтича от разрешенията на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Касаторът разглежда в изложението „факта на неизслушване на служителя към момента на връчване на заповедта” и твърди, че изводите на въззивния съд „по този въпрос” противоречали на трайната практика на ВКС. Неизслушването на служителя към момента на връчване на заповедта има различни проявления в различните трудови спорове. По настоящото дело окръжният съд е мотивирал правни разрешения в конкретно установена хипотеза – това е случай, при който не е връчен проект на заповед по чл. 188, т. 3 КТ, преди изслушване на служителката или приемане на писмените й обяснения, а заповедта изготвена окончателно е връчена „за запознаване и становище”. По разрешенията на въззивния съд в посочената хипотеза касаторът не е поставил правни въпроси. Тези въпроси не могат да бъдат извеждани и служебно от касационния съд, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на правни въпроси в изложението е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл са разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС /. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В допълнение към изложеното е необходимо да се посочи още, че решението по гр. дело № 410/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, на което се позовава касатора не релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както поради липсата на общо основание, така и поради липсата на идентичност на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и разгледаните от касационния съд въпроси. ВКС е дал отговор на въпроса – „кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина”, като е обсъдил случай, при който работодателят не е поискал обяснения за някои от нарушенията, както и е разгледал случай, при който работникът след поискване не е дал обяснения, въпреки че е разполагал с необходимото време и възможност за това. По делото не е налице нито една от хипотезите, изследвани в касационното решение. Доводът на касатора,че ищцата след прочитане на заповедта не реагирала, въпреки въпрос на връчващите акта, има ли възражение, не отговаря на случая, отразен в касационното решение, при който обяснения не са дадени, въпреки предоставената от работодателя възможност. Правният ефект на уволнението настъпва с връчването на заповедта и последващият връчването на заповедта въпрос, има ли служителя възражение, не съвпада по съдържание с хипотезата, разгледана в касационното решение. Доводите на касатора в изложението са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за противоречие на въззивното решение с решение по гр. дело № 999/2009 г. на състав на ІV г.о. и решение по гр. дело № 3681/2008 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС. Вместо правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е изложил мотивите на въззивния съд по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, цитирал е мотиви от посочените касационни решения. Съпоставянето на правните разрешения, приети във въззивното решение и разрешенията, обосновани в тълкувателната практика по чл. 290 ГПК, изисква извеждане на правни въпроси /общи основания/ по чл. 280, ал. 1 ГПК от касатора от мотивите на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Такива въпроси произтичат от тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ, проведено от решаващия състав, съгласно което препращането към документи и факти, които не са инкорпорирани в акта по чл. 188, т. 3 КТ, не са връчени с него, като неразделна част на заповедта не съставлява изпълнение на изискването по чл. 195, ал. 1 КТ. Въззивният съд е формирал разрешения по тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ и относно изискването за посочване на времето на извършване на нарушенията. По изводите на съда не са въведени въпроси. По отношение липсата на въпроси в тази част от изложението следва да се имат предвид вече отразените по – горе мотиви за правните последици от необосноваване на общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно недопускане на касационно обжалване във връзка със същата част от изложението. С позоваването на посочените касационни решения касаторът не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ не са идентични с въпросите, разгледани в касационното решение. С решението по гр. дело № 999/2009 г. съставът на ВКС, ІV г.о. се е произнесъл по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, когато времето на извършване на нарушението е отразено, чрез посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. Същото разрешение е прието и в другото касационно решение по гр. дело № 3681/2008 г. Във въззивното решение е разгледана хипотеза, при която в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ времето на нарушенията не е посочено, както за отделните нарушения, така и чрез отразяване на периода на осъществяване на поредицата от нарушения. Въззивният съд не е приел доводите на въззивника, че самите нарушения, като дати се виждат от преписките по конкретните поръчки, както и че за голяма част от извършените нарушения, свидетелствуват датите на съставяне на документите, а при други с оглед естеството на работата има затруднения относно посочване конкретната дата и е определим момента на тяхното извършване. По тези изводи на окръжния съд не са въведени в изложението конкретни въпроси и не е направена съпоставка, обосноваваща противоречие с тълкувателната практика по чл. 290 ГПК. Доводи в изложението са развити единствено по чл. 281, т. 3 ГПК, но тяхното разглеждане в настоящето производство е недопустимо, поради което с включването им в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът:
„Следва ли уволнявания служител да бъде точно запознат предварително с конкретните обстоятелства, по които да даде обяснения”.
Касаторът твърди, че по цитирания въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението не са мотивирани допълнителни основания по същата разпоредба, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни разпоредби. В тази насока при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съобразени разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с този въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 24.06.2016 година по гр. дело № 174/2016 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място] да заплати на Ц. В. М. разноски за касационното производство в размер на сумата 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: