О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 21.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1989 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. С. от гр. О. срещу разпореждане от 30.09.08г. по гр.д. №217/08г. на зам.председателя на Търговищкия окръжен съд, с което е върната като недопустима касационната му жалба срещу въззивното решение по същото дело.
Ответникът в производството – Т. И. А. от гр. П. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С решение №153 от 30.06.08г. по гр.д. №217/08г. Търговищкият окръжен съд е оставил в сила решение №75 от 10.04.08г. по гр.д. №454/07г. на Поповския районен съд, с което С. Н. С. е бил осъден да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на Т. И. А. сумата от 648лв. – имуществени вреди от извършено от него престъпление, ведно със законната лихва върху сумата от 20.11.07г. до окончателното и изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата от 700лв. – лихва за забава за периода преди подаване на исковата молба.
Касационна жалба срещу това решение е подал С. Н. С..
С обжалваното в настоящото производство разпореждане, зам.председателят на Търговищкия окръжен съд е върнал касационната жалба с мотив, че обжалваемият интерес е под 1000лв. и съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение по това дело не подлежи на касационно обжалване.
В частната жалба е изложен довод, че в случая цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1 от ГПК, е в размер на 1348лв., поради което въззивното решение подлежи на контрол от ВКС.
Частната жалба е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че за разлика от чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, който свързва прага за обжалваемост на въззивните решения с цената на иска, чл.280, ал.2 от действащия ГПК въвежда друг критерий – обжалваемия интерес. Обжалваемият интерес се формира от размера на отхвърлената парична претенция. Когато са били обективно съединени няколко парични иска, обжалваемият интерес се преценява отделно по всеки един от тях. Ако отхвърлителният диспозитив по всеки един от предявените искове е за суми под 1000лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол, макар общият сбор на отхвърлените претенции да надхвърля сумата от 1000лв. Единственото изключение от този принцип е при обусловените искове, тогава, когато касационната жалба по главния иск е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, следва да се разгледа и обусловената претенция, макар при нея обжалваемият интерес да е под 1000лв.
В настоящия случай обжалваемият интерес по главния иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е 648лв., а по обусловения иск – 700лв. – т.е. и по двете претенции е под 1000лв., поради което въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС. Разпореждането на зам.председателя на Търговищкия окръжен съд, с което е върната касационната жалба срещу това решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 30.09.08г. по гр.д. №217/08г. на зам.председателя на Търговищкия окръжен съд, с което е върната като недопустима касационната жалба на С. Н. С. срещу въззивното решение по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: