О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 21.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7369/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ОП „Ч.”-гр.П., подадена чрез процесуален представител адв.Т. Д., срещу решение №1510/09.08.2013 г. по гр.д.№ 2188/ 2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Н. В. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.М. Д., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и има за предмет решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2280/20.05.2013. г. по гр.д.№ 489/2013 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав, с което са били отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ и вместо това е постановил уважаването им, като е признал за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 242/11.12.2012 г. на работодателя, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 и чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответницата по касационната жалба , възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор качество”,уважил е иска по чл.225 ал.1 КТ, като й е присъдил обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение в периода 12.12.2012 г.-13.06.2013 г. в размер на сумата 3 972 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2013 г. до окончателното плащане и 600 лв. разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че извършените от ответницата по касационната жалба нарушения на трудовата дисциплина не са системни, защото не са извършени минимум три пъти, констатирани са два пъти , а това изключва системността. Приел е също така, че нарушенията не се характеризират с тежест, която да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Позовал се е на задължителна съдебна практика- решение № 305/ 01.06.2010 г. по гр.д.№ 620/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/ 2009 г., ІІІ г.о. , постановени по реда на чл.290 ГПК и на решение № 437/1999 г., ІІІ г.о.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторът твърди,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за тежестта на нарушенията и съдебния контрол върху нея, както и относно системността на нарушенията .Счита, че в случая въззивният съд неправилно е приел, че няма системност, тъй като е групирал извършените от ответницата по касационната жалба нарушения и че системност е налице, независимо дали нарушенията са с еднаква или с различни правни квалификации, след като са повече от три. По-нататък в изложението поставя следния въпрос:
-когато се преценява тежестта на нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, как следва същите да се преценяват -самостоятелно едно от друго и за всяко съдът да проверява дали е налице основание за дисциплинарно уволнение само по себе си или преценката за тежестта им и съответствието с наложеното дисциплинарно наказание следва да се извършва в съвкупност, ако формално работодателят не е наложил наказанието заради системни нарушения; необходимо ли е вредните последици да са настъпили, или е достатъчно те да са възможни като следствие от поведението на работника.
Счита, че въззивният съд е решил въпросите в противоречие с практиката на ВКС и че те са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Поддържа, че неправилно въззивният съд е преценявал тежестта на нарушенията поотделно, вместо в тяхната съвкупност, че същите са пет на брой, извършени за кратък срок от около месец, който сам по себе си говори за тежестта им. Счита, че обжалваното решение противоречи на решение № 318/21.06.2010 г. по гр.д.№120/2009 г., ІІІ г.о.,което според него е цитирано от въззивния съд, но не е приложено и според което заповедта не е незаконосъобразна, ако квалификацията е неправилна, но фактическите обстоятелства са изложени правилно. Прилага и още четири решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК във връзка с които не излага никакви аргументи.
К. съд намира,че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, поставеният от касатора въпрос , като общо основание за допускане на касационно обжалване, трябва да е свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд , относно разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, но не и с това дали то е правилно. В случая въпросите са релевантни, но не са обосновани допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Цитираното решение на ВКС не е обсъждано в мотивите на въззивния съд. Не са изложени каквито и да било аргументи във връзка с останалите приложени решения на ВКС. За да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва да съпостави разрешенията, дадени от въззивния съд, по изведения от него въпрос , с тези , съдържащи се в посочената от него задължителна съдебна практика и да анализира в какво се състоят различията и противоречията между тях. За да аргументира допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да посочи дали във връзка с поставения въпрос липсва съдебна практика, или ако е създадена такава, дали тя е неправилна или не е съобразена с промените в законодателството. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която счита за правилна, или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска .Поради необосноваване на допълнително основание, обжалваното рнешение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1510/09.08.2013 г. по гр.д.№2188/2013 г. на Пловдивския окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: