4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 25.06. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1073/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. И. и Д. М. И. от [населено място] срещу решение № 117 от 03.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 197/2012 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 57 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 942/2010 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която са уважени предявените от Национална агенция за приходите против Д. Б. И., Д. М. И., [фирма] и [фирма] обективно съединени искове, както следва : Искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за обявяване за недействителни по отношение на Държавата на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.08.2007 г. във формата на нотариален акт № 47/17.08.2007 г., т.ІV, рег. № 8281, н. д. № 647/2007 г. на нотариус с рег. № 096, с който [фирма] е продало на Д. Б. И. апартамент № 2 с идентификатор 21052.1014.442.1.7 в [населено място], на [улица], вх.Г, ет.1, попадащ в сграда № 21052.1014.442.1, изградена в поземлен имот № 21052.1014.442, целият със застроена площ 61.05 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 2 и с 0.66 % ид. части от общите части на сградата; договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.09.2007 г. във формата на нотариален акт № 30, т.ХІ, рег. № 7615, н. д. № 898/2007 г. на нотариус с рег. № 398, с който [фирма] е продало на Д. Б. И. сграда – таксиметрова станция № 21052.1017.218.6 в [населено място], на [улица], изградена в поземлен имот № 21052.1017.218, цялата със застроена площ 184 кв. м., заедно с правото на строеж върху мястото; договор за ипотека от 26.03.2008 г. във формата на нотариален акт № 89/26.03.2008 г., т.ІІІ, рег. № 2993, н. д. № 265/2008 г. на нотариус рег. № 398, с който Д. Б. И. и Д. М. И. са учредили договорна ипотека в полза на [фирма] върху описания по-горе апартамент № 2 в сградата на [улица] [населено място]; Искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване неистинност на постановление № 3588/18.08.2007 г., посочено като издадено от П. Вунов – публичен изпълнител при ТД – АДВ П., и на постановление изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Бинка Г. Х. при ТДД – Х..
Касаторите навеждат оплаквания за нарушения на процесуалния и материалния закон – чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, чл.214, ал.1, т.4 ДОПК и чл.135, ал.1 ЗЗД, при произнасянето по исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. Излагат касационни доводи за липса на мотиви към обжалваното решение и за необоснованост на изводите за неистинност на постановленията, оспорени с исковете по чл.124, ал.4 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са формулирани въпроси, относими към преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, водещи до недействителност по отношение на Държавата на договорите за продажба и ипотека.
Ответниците по касация Национална агенция за приходите – [населено място], [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която са разгледани исковете с правно основание чл.124, ал.4 ГПК.
Жалбата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК в частта, с която е обжалвано въззивното решение по исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Въззивното решение е постановено по търговско дело, в което са разгледани искове за обявяване относителна недействителност спрямо Държавата на два договора за покупко – продажба и на договор за ипотека. Договорите имат за предмет вещни права върху недвижими имоти и с оглед правилото на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК цената на исковете се съизмерява с данъчната оценка на имотите. От представените с исковата молба удостоверения за данъчна оценка изх. № П 399/12.05.2009 г. и изх. № П 400/12.05.2009 г., издадени от [община], е видно, че към датата на предявяване на исковете данъчната оценка на апартамента, обект на договора за покупко – продажба по нотариален акт № 47/17.08.2007 г. и на договора за ипотека по нотариален акт № 89/26.03.2008 г., е 8 519.10 лв., а данъчната оценка на сградата – таксиметрова станция, обект на договора за покупко – продажба по нотариален акт № 30/21.09.2007 г., е 6 866.10 лв. Определена на база данъчната оценка на всеки от имотите, цената на исковете не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела /10 000 лв./, което означава, че в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди решението по гр. д. № 942/2010 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която по предявени от Национална агенция за приходите против Д. Б. И., Д. М. И., [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е призната неистинността на постановление № 3588/18.08.2007 г.на данъчен орган при ТДД – Х. и постановление изх. № 10545/06.08.2007 г. на публичен изпълнител при АДВ – П. за отмяна на наложени обезпечителни мерки върху имотите, обект на договорите за продажба и ипотека, Хасковски окръжен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че постановленията не са подписани от посочените в съдържанието им автори – Бинка Х. и П. Вунов. Изводът за неистинност /неавтентичност/ на постановленията е мотивиран със заключението на съдебно – почерковата експертиза по делото, според което подписите в постановленията не са положени от лицата Бинка Х. и П. Вунов.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило изхода на спора по исковете с правно основание чл.124, ал.4 ГПК. Освен това не са обосновали нито една от специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки, без които достъпът до касация е невъзможен. С оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав не разполага с правомощия да изведе и формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, а непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание въззивното решение да не се допусне до касационен контрол в подлежащата на касационно обжалване част.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.280, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Б. И. и Д. М. И. – двамата от [населено място], срещу частта от решение № 117 от 03.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 197/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 57 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 942/2010 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК са обявени за недействителни по отношение на Държавата сключените между Д. Б. И. и [фирма] договори за покупко – продажба на недвижими имоти, оформени с нотариален акт № 47/17.08.2007 г., т.ІV, рег. № 8281, н. д. № 647/2007 г. на нотариус с рег. № 096, и нотариален акт № 30/21.09.2007 г., т.ХІ, рег. № 7615, н. д. № 898/2007 г. на нотариус с рег. № 398, и сключения между Д. Б. И. и Д. М. И. в качеството на ипотекарни длъжници и [фирма] договор за ипотека във формата на нотариален акт № 89/26.03.2008 г., т.ІІІ, рег. № 2993, н. д. № 265/2008 г. на нотариус рег. № 398.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 03.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 197/2012 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 57 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 942/2010 г. на Димитровградски районен съд в частта, с която по предявени от Национална агенция за приходите против Д. Б. И., Д. М. И., [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК са признати за неистински постановление № 3588/18.08.2007 г., посочено като издадено от П. Вунов – публичен изпълнител при ТД на АДВ П., и постановление изх. № 10545/06.08.2007 г., посочено като издадено от Бинка Г. Х. – данъчен орган при ТДД – Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :