4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
[населено място], 05.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №862 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. К. срещу определение №4/23.01.2014г. по ч. т. д. №6/14г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.07.2013г. по т. д. №300/13г. на Великотърновски окръжен съд. С последното е оставено без разглеждане направеното от частния жалбоподател искане по чл.389 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№1865/12г. на Горнооряховски районен съд, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК – „спиране на изпълнението”.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1. Може ли ответникът по иска по чл.422 от ГПК да иска допускане на обезпечителна мярка – спиране действията на съдебния изпълнител по реда на чл.389 от ГПК?; 2. Правната норма на чл.420 от ГПК, изключва ли приложното поле на чл.389 от ГПК; 3. В случай,че длъжникът няма правно основание да иска спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 от ГПК при спор за неравноправни клаузи, има ли процесуална възможност и на кое правно основание ответникът по иска може да иска спиране действията на съдебния изпълнител? Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване, евентуално да бъде оставена без уважение
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т.д. №300/2013г. на Великотърновски окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] срещу Н. Й. К. по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени искове за сумите 235 528,44 лева, дължима главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 10.09.2012г., 35 468,40 лева, договорни лихви за периода от 21.09.2010г. до 14.08.2012г. и 55, 15 лева – неплатени такси по обслужване на кредита. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане по чл.389 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №1865/12г. на Горнооряховски районен съд, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК – „спиране на изпълнението”. С определение от 22.07.2013г. първоинстанционният съд е оставил молбата без разглеждане. За да потвърди определението на Великотърновски окръжен съд, Великотърновски апелативен съд е приел, че в процесуалното качество на ответник по предявения по делото установителен иск, жалбоподателят не е оправомощен с възможността да иска обезпечение на същия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че макар и първите два въпроса, поставени в изложението на касационните основания, да са от значение за изхода на спора, по отношение на тях жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По приложението на разпоредбите на обезпечителното производство и по – специално тяхното съотношение спрямо производството чл.420 от ГПК няма съдебна практика, създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна, нито законът съдържа непълноти, неясноти или противоречия. Безспорно е, че възможността да бъде обезпечен иск по реда на чл.389 и сл. ГПК, е предоставена само на разположение на ищеца по един бъдещ или предявен иск. Обезпечителната нужда е за ищеца и това следва от целта на обезпечителното производство – да се попречи на ответника да предприеме действия, с които да осуети търсената от ищеца защита с иска. Следователно законът не предоставя на ответника в исковия процес правото да се ползва от обезпечителното производство по чл.389 и сл. от ГПК за защита от предприети срещу него действия, включително и при образувано изпълнително производство. Именно поради това и за длъжника в заповедното производство, който ще има качеството на ответник по иска по чл.422 от ГПК, е предоставена възможността да поиска спиране на изпълнителното производство по специалния ред на чл.420 ал.1 или ал.2 от ГПК.
Третият въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото предмет на спора в случая е допустимостта на подадената от ответника в производството по чл.422 от ГПК молба за обезпечение на иска. Извън предмета на настоящия спор е въпросът какви други способи на защита са на разположение на ответника по иска по чл.422 от ГПК, при изложени от него доводи за неравноправни клаузи в каузалното правоотношение с ищеца, съответно какви възможности има той да спре започналото принудително изпълнение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение №4/23.01.2014г. по ч. т. д. №6/14г. на Великотърновски апелативен съд
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4/23.01.2014г. по ч. т. д. №6/14г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.