5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
Гр.София, 20.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2653 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 181/17.06.15г., постановено по т.д.№ 276/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 86/05.02.15г. по т.д.№ 1102/13г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Ч. С., гражданин на Република Турция частичен иск за заплащане на сумата от 27000 лв. /от общ размер на сумата от 480000 щ.д./, представляваща заплатената на [фирма] /н./ продажна цена на моторен кораб „М. С”, плаващ под флага на Република П., обективирана в постановление за възлагане № 4/24.10.12г. на Бургаския окръжен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Ч. С., гражданин на Република Турция оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че [фирма] е обявено в несъстоятелност, като в това производство е извършена публична продажба на част от масата на несъстоятелността, а именно на моторен кораб „М. С”. С постановление от 24.10.12г. на Бургаския окръжен съд вещта е възложена на Ч. С. за сумата от 480000 щ.д. Касаторът – ищец по иска се легитимира като кредитор на [фирма] за вземане в размер на 225013 евро, за което е издадена заповед за изпълнение и по изпълнително дело от 2009г. на ЧСИ Д. е наложен запор на движимо имущество на длъжника, включително и върху кораба „М. С”. С влязло в сила решение по реда на чл.694 ТЗ е признато съществуването на вземане на кредитора за извършени ремонтни работи, като вземането в размер на 935411 евро е обезпечено по смисъла на чл.722, т.2 ТЗ вр. чл.54 К.. Вземането, чието съществуване е признато, не е включено в списъка на одобрените и приети вземания, а по изготвената в производството по несъстоятелност частична сметка за разпределение сумата от продажбата на кораба „М. С” е разпределена на [фирма]. Съставът на апелативния съд е изложил съображения за неоснователност на иска на кредитора за изплащане на вземането му срещу длъжника от купувача на възложената вещ. Разпоредбата на чл.452, ал.3 ГПК, на която се основава кредиторът, не намира приложение към извършена продажба на вещ, по която цената е заплатена, тъй като купувачът не е трето задължено лице и длъжникът продавач няма неудовлетворено вземане към него. Тази разпоредба се прилага само за лица, които имат задължение към длъжника към момента на налагане на запора, което в случая не е налице. В производството по универсално принудително изпълнение синдикът извършва осребряване на имуществото, като получените суми не са предназначени за длъжника, а за кредиторите на несъстоятелността. При образувано производство по несъстоятелност всички индивидуални изпълнителни производства срещу имущество от масата на несъстоятелността се спират, като кредиторите се удовлетворяват от сумите, получени при осребряване на имуществото. В този смисъл купувачът няма качеството на трето задължено лице и валидно е заплатил на синдика цената на извършената продажба, като не е имал задължение да плати на кредитора претендираната в настоящото производство сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите:
1.”Има ли изключение правилото на чл.452, ал.3 ГПК, доколкото висящият запор върху моторен кораб „М. С” е имал задължителен характер за синдика и дали този запор може да се противопостави на купувача на запорирания/възбранен кораб?” Позовава се на практика на ВКС по решение № 12/03.07.12г. по гр.д.№ 439/11г. на ІІІ г.о., решение № 155/13.01.11г. по т.д.№ 652/10г. на ІІ т.о. и решение № 156 по т.д.№ 643/06г. на І т.о.
В решение № 12/03.07.12г. по гр.д.№ 439/11г. на ІІІ г.о. е коментирана разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК относно недействителността спрямо взискателя на извършени разпореждания от длъжника след вписване на възбраната, при което разпореденото имущество служи за удовлетворяването на кредитора и приобретателят търпи принудително изпълнение върху собствения си имот. Това решение е постановено по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с оглед на преценката дали продавачът по предварителния договор е собственик на имота.
В решение № 155/13.01.11г. по т.д.№ 652/10г. на ІІ т.о. произнасянето е по правния въпрос, че синдикът не е легитимиран за участва в производството по иск по чл.694 ТЗ, нито в собствено качество, нито като представител на длъжника в производство по несъстоятелност.
Решение № 156 по т.д.№ 643/06г. на І т.о. е цитирано в определение № 200/12.03.14г. по ч.т.д.№ 629/14г. на І т.о., постановено по обжалване на частично прекратяване на производството по искове, предявени по настоящото дело. Според касатора в това решение е прието, че постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите на корабите, въз основа на вписаното в търговския регистър решение за обявяване в длъжника в несъстоятелност, докато в случая постановените обща възбрана и запор не са вписани в корабния регистър по мястото на регистрация на кораба, което се приравнявало на пълна липса на надлежни обща възбрана и запор.
Така описаните разрешения в практиката не дават отговор на заявения от касатора правен въпрос и не могат да се приложат по аналогия в разглежданата хипотеза. Решаващият извод на въззивния съд не съответства на формулирания въпрос и от друга страна, въпросът е поставен теоретично (след като касаторът не е от кръга на лицата, по отношение на които нормата се прилага), както и изцяло изисква (при възприемане на тезата на касатора) въвеждане по тълкувателен път на права, които законодателно са предоставени на други лица, извън посочените в приложимата разпоредба.
2.”Дали синдикът може да игнорира надлежно наложен и висящ запор, висящността на който се дължи на собственото виновно поведение на този синдик и пропускът му да впише наложените „обща възбрана и запор” в корабния регистър?” и „Налице ли е своеволно поведение на синдика, който единствено може да включи едно прието от съда по реда на чл.694 ТЗ вземане в списъка на приетите вземания, следва ли това противоправно поведение да влече невъзможност на ощетения кредитор да претендира правата си по някой от двата допустими законови способа: по реда на ГПК, защото в случая по молба на несъстоятелния длъжник дружеството е обявено в несъстоятелност с цел да се ощети кредитора и по реда на ТЗ, тъй като в случая синдикът е отказал да впише признатото привилегировано вземане в списъка на приетите вземания, в резултат на което кредиторът изобщо е лишен от правата на участва в сметката за разпределение на приходите от продажбата на кораба.”. Заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
При така заявените въпроси касаторът не е посочил законова разпоредба, която да се нуждае от тълкуване с оглед разрешаване на поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въведените с изложението на касатора въпроси са формулирани с оглед на извършени и неизвършени действия от синдика в производството по несъстоятелност, които не са включени в предмета на делото, не са обсъждани от въззивния съд и не изискват тълкуване на правна норма с оглед на точното приложение на закона и развитието на правото.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за производството в размер на 1800 лв. по представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 12.03.16г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181/17.06.15г., постановено по т.д.№ 276/15г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица] да заплати на Ч. С., гражданин на Република Турция сумата от 1800 лв. (Хиляда и осемстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.