О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 24.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 17 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1823 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на синдиците на [фирма]/н./ срещу определение № 792 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 446/18 на САС, с което е потвърдено определение на СГС по т.д. №1600/17, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на синдиците на [фирма]/н./ срещу [фирма], [фирма] и [фирма] с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 З. за връщане в масата на несъстоятелността на К. АД/н./ на движими вещи по опис, закупени от [фирма] със средства по кредит, отпуснат от банката и отдадени за ползване по договори за финансов лизинг, съответно на [фирма] и [фирма] като лизингополучатели. Навеждат се оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност.
От страна на ответника по ЧКЖ [фирма] е постъпил писмен отговор на същата с изразено становище за неоснователност.
От страна на останалите ответници по ЧКЖ не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно определение, с което е потвърдил първоинстанционния акт за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска, съдът е изложил съображения:
От посочените, като правопораждащи, факти в ИМ по иска по чл.60а З. става ясно, че първият ответник [фирма] се явява длъжник по договор за кредит, сключен с банката и следователно не е трето лице, което следва да носи отговорност по отношение на ищеца в хипотезата на чл.60 а З.. Последното се отнася и до другите двама ответници, които, въпреки че са трети лица в отношенията на банката и [фирма] – длъжник по договор за кредит, не са придобили в патримониума си вещите, придобити от първия ответник със средства, отпуснати по договора за кредит, а са само техни държатели по договор за лизинг. Върху самите вещи е налице учреден в полза на банката-кредитодател особен залог и същата е вписала пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. По тези съображения е счетено, че не е налице пасивна процесуална легитимация на ответниците като надлежни страни по формулирания в ИМ спор по иск по чл.60а З..
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос от значение за изхода по спора, който въпрос се свежда до това, длъжен ли е съдът да преценява предпоставките за допустимост на всеки един от субективно съединените искове поотделно и при наличие на нередовност на ИМ да даде съответните указания за отстраняването им.
Така формулираният въпрос не се явява обуславящ изхода по спора по следните причини: Съдът е изследвал детайлно и е изложил подробно съображения за липсата на пасивна процесуална легитимация на всеки един от ответниците като предпоставка за допустимост на иска срещу тях, при това изводите му са в съответствие практиката на ВКС по абсолютно аналогичен спор- Определение №454/27.09.2017 г. по ч.т.д. № 1807/2017 г.на ВКС,Първо т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Следователно, разглеждането и отговорът на този въпрос не би довел до краен резултат по спора, който да се различава от този в обжалваното определение.
При това положение, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита,че не се обосновава наличие на въпрос, който да се явява от значение за изхода по спора , от което следва,че липсва първата предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК .
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 792 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 446/18 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.