О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София 28.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 180/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. от гр. П., Р. Б. Ж., К. Г. Ж. и И. Г. Ж. – всички от с Люлин, Община П., подадена от пълномощника им адв. Л. Н. , срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, ІІ с-в, № 220 от 06.10.2009г. по в.гр.д. № 432/2009г., с което е потвърдено решението на Пернишкия районен съд, ГК, VІІ с-в, № 251 от 07.05.2009г. по гр.д. № 21/2009г., с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Е. М. Е. от с. Л. сумата 5400 лв., представляваща договорена неустойка по предварителен договор от 17.09.2008г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Ответникът по касация Е. М. Е. от с. Л. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 92 ЗЗД за заплащане на договорена неустойка по предварителен договор от 17.09.2008г., въззивният съд е прел, че продавачите по предварителния договор Т. К. , Р. , К. и И. Ж. са неизправна страна. Между страните по делото е сключен предварителен договор, с който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца Е. Е. 1/2 ид. част от правото на собственост върху УПИ *Х-340 в кв. 37 по плана на с. Л., като при неизпълнение на задължението е уговорено, че продавачите дължат неустойка в двоен размер на дадения задатък. Въз основа на представен по делото констативен протокол на нотариус Н. З. съдът е приел, че продавачите не са изпълнили задължението си по договора като не са се явили при нотариуса на уговорената дата 22.12.2008г. за извършване на сделката, нито след това до 30.12.2008г. Съдът е приел за неоснователни доводите на продавачите за неизпълнение на договора поради независещи от тях причини – липса на административен акт за разделяне на парцела, и поради вина на посредника. Приел е, че първото обстоятелство не е пречка за прехвърляне на обещаната част от имота, а отношенията между обещателя и третото лице не обвързват купувача.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В приложените към касационната жалба изложения на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по съществен материалноправен въпрос, но не формулират конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки дадените от въззивния съд указания. Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 166/2003г. ВКС, ІІ г.о. с което е прието, че предварителният договор за продажба на недвижим имот не се счита развален с едностранно изявление на продавача, ако купувачът е изпълнил своето задължение; с решение № 286/85г. ВС, ІІ г.о. с което е прието, че двустранен договор може да се развали, когато длъжникът не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря; с ТР № 142-6/54г. ОСГК на ВС с което е прието, че е недопустим поради липса на правен интерес иск за разваляне на договор при условието на чл. 87, ал. 1 ЗЗД; с ППВС № 3/73г. ВС относно прилагането на чл. 87 ЗЗД.
Липсата на конкретно формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото, е пречка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Освен това следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното противоречие между въззивното решение и посочените по-горе съдебни актове, от които ППВС № 3/73г. попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, а останалите биха били основание за допускане на касационно обжалване по т. 2. Както бе посочено въззивният съд е уважил иска с решаващия мотив, че продавачите са неизправна страна по предварителния договор, тъй като не са изпълнили задължението си да прехвърлят правото на собственост върху имота в уговорения срок. Обстоятелството, че е била предприета процедура за разделяне на урегулирания имот на два имота, не е предмет на предварителния договор, поради което този въпрос не е решен в противоречие с решение № 286/85г. ВС, ІІ г.о. Не се констатира противоречие и с решение № 166/2003г. ВКС, ІІ г.о. предвид мотивите на въззивния съд по настоящото дело за неизправност на продавачите по предварителния договор. Нито един от приложените съдебни актове няма за предмет иск за присъждане на неустойка, какъвто е предметът на настоящото дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, ГК, ІІ с-в, № 220 от 06.10.2009г. по в.гр.д. № 432/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: