3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 12.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на петнадесети ноември двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 980/2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 7429 от 13.08.2018 г., по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от С. И. Я. с искане да бъде изменено определение № 593 от 19.07.2018 година по гр. дело № 980/2018 г. на състав на ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение в частта му за разноските. В молбата се поддържа възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по касация Териториално поделение Държавно горско стопанство „Б.“ – [населено място], [община] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и се претендира искането за разноски да бъде отхвърлено или същите да бъдат намалени до присъдения в първоинстанционното производство размер от 300 лева.
Ответникът по молбата – Териториално поделение Държавно горско стопанство „Б.“ – [населено място], [община] не е взел становище по същата.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 593 от 19.07.2018 г. по гр. дело № 980/2018 г. на състав на ВКС, гражданска колегия, трето отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 440 от 14.11.2017 г. по гр. дело № 849/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново, по касационна жалба на С. И. Я.. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 06.02.2018 г./, удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лева. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност, депозираният отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване, като е даден отговор на поставените в приложението въпроси и съображения на касатора. Обосновавано е становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита интересите на страните. Тези изисквания са насочени към спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита, като страните могат да договорят по – високи по размер от предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатски възнаграждения. В случая договореното възнаграждение не е по – високо по размер от определеното в цитираната наредба адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата по дела за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, като съгласно чл. 9, ал. 3 на същата наредба за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В конкретния случай, заплатеното по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2018 г. адвокатско възнаграждение съвпада с определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер и предвид съображенията за фактическа и правна сложност на делото не е прекомерно. Затова искането на молителя е неоснователно. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно се явява позоваването на страната на решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ( [фирма] срещу Й. К. (C-427/16) и [фирма] срещу Е. Я. (C-428/16)), тъй като същото касае приложението на хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 7429 от 13.08.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, по гр. д. № 980/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, подадена от С. И. Я. с искане за изменение на определение № 593 от 19.07.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: