О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 21.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7826/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. И. Й., подадена чрез пълномощника й адв.П. Т. срещу решение № 1884/16.10.2013 г. по гр.д.№ 1361/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ІV състав.
Ответникът по касационната жалба Ж. Г. Й., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. З. С., я оспорва .Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна , с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1151/ 19.02.2013 г. по гр.д.№11216/ 2011 г. на Софийски градски съд, І ГО, 9 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката установителен иск за индивидуална собственост на подробно описан недвижим имот-апартамент в [населено място], придобит по време на брака на страните. За да постанови този съдебен акт въззивният съд , след обстоен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетелки С. и М., е приел, че не е установено дарените на касаторката от нейния дядо 63 000 лв. да са вложени в закупуването на процесния имот и да са били еквивалентни на придобивната му цена от 175 000 лв.Според свидетелките, дарената сума е била предмет на обмяна в щатски долари в края на 1991 г. и след това през 1995 г.- обратно в лева,но същите не възпроизвеждат пряко възприети факти. Не са представени други доказателства за обмяната, размера на получените при тези операции суми, как са съхранявани парите през сравнително дългия период от три години и половина и действителното им влагане в закупуването на жилището. През периода страните са имали и други доходи, погасявали са кредит за закупуване на друго жилище от държавата, в което живеели. Поради това въззивният съд е счел, че събраните доказателства не могат да създадат сигурно убеждение относно верността на твърденията на касаторката. Направил е извод, че правното основание на иска е по чл.21 ал.1 СК ,1985 г., /отм./, тъй като бракът на страните – сключен на 26.10.1986 г. и прекратен с развод с влязло в сила решение на 24.07.2007 г., не е заварен от сега действащия СК, приет през 2009 г. Независимо от това е счел, че първоинстанционният съд не е разгледал иск на непредявено основание, тъй като разпоредбите на чл.21 ал.1 СК, 1985 г. /отм./ и чл.23 ал.1 СК, по който първоначално е квалифициран иска, съвпадат. Приел е, че жилището е придобито по време на брака на страните и че презумпцията на чл.19 ал.1 СК 1985 г.,/отм./ за съвместен принос не е опровергана, тъй като доказателствената тежест да установи влагането на лични средства за закупуване на конкретната вещ лежи изцяло на касаторката и не е проведено успешно пълно и пряко доказване на релевантните факти .Само показанията на разпитаните свидетелки не обосновават извод за влагане от касаторката на дарените й средства в придобиването на процесния имот, както и еквивалентността им на цената на придобиването му.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката твърди, че са налице всички основания по чл.280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Намира, че обжалваното решение е постановено при избирателно обсъждане на фактите и че необсъждането на някои от тях е довело до неправилни правни изводи. Поддържа,че съдът е длъжен да обсъди всички релевантни за спора доказателства, дори те да не са достатъчни, като приложи правилата за последиците от доказателствената тежест. Намира, че в случая необосновано съдът е направил извод , че липсват доказателства относно стойността на дарената сума към 1995 г., тъй като курсът на долара е общо известен факт, а бюлетинът на БНБ е общо достъпен. Позовава се на решение № 985/17.10.2005 г. по гр.д.№1075/2005 г., ІV г.о. Поддържа, че необсъждането на прието доказателство или довод на някоя от страните е процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт, съгласно ППВС № 7/27.12.1965 г., т.4. Поставя следните процесуалноправни въпроси:
-длъжен ли е съдът при формиране на правните си изводи да съобрази свидетелските показания с писмените доказателства, които ги подкрепят;
– необсъждането на писмените доказателства, заедно със сввидетелските показания представлява ли грубо нарушение на процесуалния закон и основание за отмяната на решението;
-може ли съдът да приеме за недоказан иск, при който са събрани всички възможни доказателства, въпреки че не са опровергани с нито едно доказателство от противната страна.
Счита, че избирателното,тенденциозно и едностранчиво обсъждане на доказателствата е съществен порок, който води до погрешни правни изводи и че отговорът на поставените въпроси ще обогати практиката и ще уеднакви решенията на подобни казуси.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Не може да се приеме, че формулираните от касаторката въпроси обосновават наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите не са обуславящи процесуалните действия на въззивния съд, а произтичат от становището й за необоснованост и неправилност на въззивното решение , като резултат на формирани фактически изводи, които не съответстват на доказателствата по делото.Съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК изведеният от страната въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, но той не трябва да е свързан с правилността на същото, с приетата за установена фактическа обстановка , с обсъждане на доказателствата и със законосъобразността на правните изводи по делото. Доводите на касаторката имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които трябва категорично да се разграничават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Първите не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза на процеса, те са предмет на разглеждане в производството по чл.290 ГПК, след като касационната жалба бъде селектирана. Не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационно обжалване, липсват каквито и да било аргументи в тази насока. Процесуалните действия на въззивния съд не се отклоняват от разрешенията в посочената съдебна практика. Поради необосноваване на общо и допълнително основание не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1884/ 16.10.2013 г. по гр.д.№ 1361/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ІV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: