О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 22.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.т.дело № 60351/ 2016г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. М., чрез пълномощника й адв. Д. Й., срещу определение № 2152/23.06.2016 г. по гр. д. № 680/2016 г. на Апелативен съд-София.
Жалбоподателката прави оплакване, че неправилно е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК относно искането да не се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответното дружество не е сторило реално такива. Поддържа, че съществуващият режим на присъждане на юрисконсултско възнаграждение поставя страните в гражданския процес в неравностойно положение.Счита определението за неправилно и в частта, с която е отказано да се спре производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 6 ГПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК по образуваното к.д.№4/2016 г. Моли определението да бъде отменено, като не се уважава искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по частната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт З. З. Н. я оспорва. Претендира разноски.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, но не е основателна.
С решение по гр. д. № 680/2016 г. на Апелативен съд-София е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от жалбоподателката иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.02.2014 г. за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв. и в частта за разноските и вместо това е постановено отхвърлянето му за тази разлика , а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Присъдени са в разноски полза на жалбоподателката в размер на 1 783,50 лв., направени пред първата инстанция, съобразно уважената част на иска и в полза на ответника сумата 4060 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 237,50 лв. разноски за двете инстанции. На основание чл. 248 ГПК жалбоподателката е поискала решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за присъждането на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно -спиране на производството в тази му част на основание чл. 229, ал.1, т. 6 ГПК. С обжалваното определение молбата е оставена без уважение. Въззивният съд е намерил, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът има право на възнаграждение за юрисконсулт. Приел е, че не е необходимо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде конкретизирано по размер в списъка по чл. 80 ГПК. Изложил е съображения, че след като юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, му заплаща трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение по конкретното дело, то не е налице разход, който да се конкретизира в списъка за разноските. Посочил е, че е налице уредено от закона право да се претендира възнаграждение, равно на адвокатското и с нормативно определен размер. Счел е за неоснователно искането за спиране на производството, тъй като соченото конституционно дело № 4/2016 г. на КС на РБ няма връзка с разглеждания казус.
ВКС, състав на III г.о. намира, че след като ответната страна е представлявана от юрисконсулт в производството и своевременно е заявила искането си за присъждане на възнаграждение, то същото й се следва, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. При осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор, с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде възмездено за необходимостта от осъществяване на защита, чрез процесуално представителство, по неоснователно предявен срещу него иск. С оглед на това, за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда, се равнява на адвокатското възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. по размер същото е определено от закона, а не се договаря. КС на РБ се е произнесъл с решение № 10/29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016 г., обн. в ДВ бр. 79/07.10.2016г., с което е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на чл.78 ал.8 ГПК,въз основа на която разпоредба е присъдено възнаграждението за юрисконсулт.
Молбата за спиране на производството е оставена без уважение от въззивния съд, тъй като жалбоподателката е обвързала искането си с произнасяне на КС на РБ по к.д.№4/2016 г., по което не е предмет на разглеждане приложим по делото закон. Поради това определението на въззивния съд и в тази своя част е правилно. Ако се приеме, че се касае за техническа грешка при посочване номера на конституционното дело, то с оглед обстоятелството, че КС на РБ вече се е произнесъл положително относно конституционосъобразността на чл. 78 ал.8 ГПК , то частната жалба в тази част е без правен интерес.
Ответникът по частната жалба е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за това производство, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено в размера по чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 11 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2152/23.06.2016 г. по гр. д. № 680/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА А. А. М. да заплати на [фирма] сумата 200.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: