О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
Гр.София, 25.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2907 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. М. срещу Решение № 57/18.03.2008 г. по в.гр.д. № 24/08 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 830/12.11.2007 г. по гр.д. № 372/07 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен предявеният от жалбоподателката против Й. Й. М. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване собствеността на ищцата и осъждане на отвнетника да й предаде владението на 79 кв.м., попадащи в северната част на УПИ ХХ-321 в кв.23 по плана на с. Г., вместо което исковата претенция е отхвърлена. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и нарушаване на материалния закон /касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК/, с оглед на което се иска отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от касатора иск за собственост бъде уважен със законните последици.
При извършената служебна проверка на редовността на касационната жалба Върховният касационен съд намира, че същата не отговаря на установените в процесуалния закон изисквания за редовност. В нарушение на чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба не е приложено изложение на конкретни основания за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК във връзка с релевираните оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението са цитирани ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/93 г. на ОСГК и Решение № 1746/17.11.1993 г. по гр.д. № 2309/93 г., в които са изследвани предпоставките на чл.33 ЗТСУ /отм./, при чието наличие дворищно-регулационният план се смята приложен. Липсва обаче каквото и да е твърдение, че обжалваното решение противоречи на посочените актове, което би обусловило основание за допускане на касацията съответно по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. За наличието на такова основание не може да се формира извод както от естеството на релевираните в касационната жалба оплаквания, така и от съдържанието на самото въззивно решение. Напротив- в мотивите си въззивният съд, като е отчел значението на влязла в сила дворищна регулация за изхода на спора между собствениците на съседни урегулирани имоти, е приел, че влязла в сила и приложена регулация не е налице, поради което не може да се определи точното местоположение на вътрешната регулационна линия. На това основание исковата претенция е отхвърлена, като е посочено, че отношенията между страните следва да бъдат уредени чрез провеждането на иска за определяне на граници по чл.109а ЗС /погрешно квалифициран от въззивния съд като иск по чл.109, ал.2 ЗС/.
Предвид изложеното, касационната жалба на С. К. М. е нередовна по смисъла на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, доколкото липсва изложение на конкретно основание за допускане на касацията, което да се намира във връзка с релевираните оплаквания за неправилност на въззивното решение. Съгласно чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не всяко позоваване на съдебна практика е основание за допускане на касационното обжалване- такова основание е само противоречието на атакувания въззивен акт със задължителна практика на върховната съдебна инстанция или с влязло в сила съдебно решение по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, именно с оглед на който същото се явява нищожно, недопустимо или неправилно. Така констатираната нередовност на касационната жалба съобразно изискванията на новия процесуален закон е основание за прекратяване на производството и връщането му на въззивния съд за извършване на необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовността- чрез даване на указания до касатора да посочи конкретни основания за допускане на касационното обжалване във връзка с изложените в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 2907/08 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Сливенския окръжен съд за извършване на необходимите процесуални действия по отстраняване нередовността на касационната жалба на С. К. М. съобразно указанията, обективирани в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: