2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№437
Гр.София, 17.05.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 609 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – В. В. И., [населено място] срещу решение № 16/15.02.2012г., постановено по гр.д.№ 662/2011г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 216/25.11.2011г. по т.д.№ 263/2011г. на Добричкия окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] – Ц. Н. К.”, [населено място] сумата от 37400 лв., представляваща платена в повече от цената на придобиване на недвижим имот по споразумение от 17.04.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните и трето лице е сключено споразумение, по което ответникът в настоящото производство е заплатил общо сумата от 105000 лв. в полза на касатора с цел придобиване на собствеността върху недвижими имоти. Решаващият състав е тълкувал действителната обща воля на страните по споразумението, изразяваща се в придобиване по равно на определена квадратура от имоти, чиято цена е изчислена според уговорката в договора.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват изцяло съображения по съществото на спора. Правен въпрос не е формулиран, както и не са изложени конкретни доводи за неправилност на въззивното решение. Касаторът е цитирал единствено практика на ВКС, съгласно която са дадени разрешения по тълкуването на договори между страните по конкретни дела. В този смисъл, евентуалната неправилност на обжалваното решение не е основание за допускане на касационното обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното приложение на закона, а не за преценка на фактите по конкретния спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16/15.02.2012г., постановено по гр.д.№ 662/2011г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.