О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 0505.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1672 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ч. Е. АД [населено място],чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. против въззивно решение № 8079 от 24.11.2015г. по в.гр.д.№ 17003 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.08.2014г. по гр.д.№ 35020/2013г. на Софийски районен съд, като е осъден на основание чл.79 ал.1 изр.1 ЗЗД Ч. за възстанови снабдяването с електрическа енергия на обект с адрес: [населено място] [улица] ет.1 ап.7, както и на основание чл.79 ал.1 изр.2 ЗЗД Ч. да заплати на З. А. А. сума в размер на 2 500лв., а в полза на В. К. А. от 3 000лв., обезщетение за причинени им неимуществени вреди като последица от неправомерно прекъсване на електроснабдяването на ползвания от тях имот и неизпълнение на задължението на ответника за доставка на електрическа енергия, като са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер от по 7 500лв. като неоснователни.
Като сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по две групи въпроси. Първата е свързана с това, кое лице има качеството на потребител по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ, според който текст: „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на домакинството си”, при положение, че е представен нотариален акт, сочещ като собственик друго лице?, а втората е свързана с разпоредбите на чл.30 ал.1, 2 и 3 от Общите условия и по-специално досежно размера на обезщетението, при недоказани вреди, за дължимостта на неустойката за период, при който кредиторът е бил неизправен /неизправността на кредитора изключва ли възникването на задължение/ и за дължимостта на неустойката при прекратяване на договора, с оглед разпоредбата на чл.30 ал.1 от ОУ на Ч. Електро, съгласно която: продавачът заплаща обезщетение „след получаване на уведомление от потребителя”, когато такова не е постъпило?
Касаторът се позовава на множество решения на районни и въззивни съдилища, които поради липса на отбелязване за влизане в сила, не могат да бъдат съобразени, както и на определения по чл.288 ГПК, който нямат задължителна сила /вж. ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че тъй като ищците са имали въз основа на надлежно представен акт за собственост открита партида при ответника за доставка на ел.енергия /с аб.№ [ЕГН] и клиентски № 300071246098/, редовно и в срок са плащали сметките си, едностранно осъщественото от ответника, на 18.05.2013г., спиране на електроснабдяването, е в нарушение на чл.9 ал.1 т.2 от ОУ, тъй като ищците – в качеството си на потребители, не са заявили прекратяване на продажбата. Съдът е посочил, че не е налице възможност за едностранно прекратяване на отношенията между доставчик и потребител на ел.енергия в имота, тъй като не е установено ищците, които редовно за заплащали месечните си задължения да са престанали да бъдат ползватели и не е доказана обективна невъзможност старите потребители да бъдат открити от лицата, желаещи да станат потребители, представяйки акт за собственост за същия имот. Съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от по 2 500лв. и 3 000лв., на основание чл.52 ЗЗД, като е съобразил ангажираните гласни доказателства за преживян от двамата ищци стрес, дискомфорт, усещане за безизходица и безпомощност след спиране на електричеството, а за ищеца А. и допълнителното отрицателно въздействие, с оглед здравословното му състояние, чието заболяване /диабет/ изисква спазване на диета, ежедневно приготвяне на топла храна и приемане на инсулин, който трябва да се съхранява в хладилник, а след прекъсване на ел.захранването това не е било възможно.
При тези мотиви на съда, по нито един от поставените от касатора въпроси не може да се допусне касационно обжалване, защото не са свързани с решаващите изводи на съда и не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост. Отговорът на първия поставен въпрос за това кое лице има качеството на потребител, се съдържа в цитираната от касатора норма на §1 т.42 от ДР на ЗЕ. Ако действителният смисъл на така поставения въпрос е – дали съдът правилно е приложил цитираната норма, приемайки с оглед ангажираните по делото доказателства, че ищците имат качеството на потребители, то на въпроса не може да бъде отговорено в настоящата фаза, защото касационният съд не извършва проверка за законосъобразност. Съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС – поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Втората група въпроси е свързана с разпоредбите на чл.30 ал.1, 2 и 3 от Общите условия, регламентиращи дължимо обезщетение за имуществени вреди /което е в размер на 30лв. за първите 24 часа и 20лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия/.
В случая, обаче, е претендирано и е присъдено обезщетение не за имуществени вреди, на основание чл.30 от ОУ, а за неимуществени вреди, на основание чл.52 ЗЗД, произтичащи от преживян от ищците стрес, дискомфорт, усещане за безизходица и безпомощност след спиране на електричеството, при съобразяване на установеното здравословно състояние. Следователно поставените въпроси, касаещи различни от обсъжданите от съда вреди, не са включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му, поради което не съставляват общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и произнасянето по тях е ирелевантно.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8079 от 24.11.2015г. по в.гр.д.№ 17003 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.