О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
[населено място], 18.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2213 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Р., чрез процесуалния представител адв.Я. С. срещу решение № 968/26.04.2017г. по гр.д. № 4411/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2с., поправено с решение № 1154/10.05.2018г. по гр.д. № 4411/2016г. на САС, в частта, с която частично е отменено решение № 3536/27.04.2016г. по гр.д. № 3126/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне иска на касаторката против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ за заплащане на сумата над 25 000 лв. до 37 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 09.07.2013г., на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и е потвърдено решението на СГС в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 37 500лв. до 44 500лв.
Касаторката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По същество иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 44 500лв. В допълнителна молба, подписана от касаторката, се излагат оплаквания по отношение на обжалваното решение.
Ответникът по касацията ЗАД „ Булстрад Виена иншурънс груп“ е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че в резултат на ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил Форд, касаторката е претърпяла травматични увреждания. Виновният водач е имал качеството на застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застрахователното дружество-ответник. Апелативният съд е обсъдил вида на уврежданията, интензитетът на причинените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, неусложненото възстановяване, възможността бъдещи болкови симптоми да се корегират медикаментозно, социално-икономическата обстановка към датата на процесното събитие – 2013г. САС е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на 37 500 лв. Въззивната инстанция е приела за недоказано твърдяното от касаторката фрагментно счупване на прешлена като пряка последица от произшествието. Същото увреждане не е било отчетено на многократно предхождащи експертизата по делото образни изследвания по повод диагностициране на травмата и контролиране на оздравителния процес. Счупването е било констатирано без разместване и без фрагментиране. Кредитирано е било първоначалното заключение на вещото лице, в което е отразено, че дегенеративните промени на гръбначния стълб са възрастови, обусловени от индивидуалното телосложение на пострадалата, но не са травматични последици. Липсва установена от вещото лице несъмнена причинна връзка между кастарофата и леката протрузия на междупрешления диск на ниво Л4-Л5. Въззивният съд е отчел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на касаторката – не е използвана пешеходна пътека, а пострадалата е предприела пресичане на 50 м. от нея и на 90 м. от светофарна уредба, на особено натоварено автомобилно шосе на неозначено за преминаване на пешеходци място. Като е съпоставил и конкретното поведение на водача на лекия автомобил, съдът е намерил, че участието на касаторката в причиняване на вредите е в размер на 1/3. Поради което окончателното обезщетение е било определено на стойност от 25 000лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните правни въпроси: 1/ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде справедливо?; 2 / Задължително ли е излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и обсъждане на критерии при определяне на този размер?; 3/ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки лимитите на застрахователна отговорност по чл.226 КЗ / отм./, които съставляват законово отражение на тази конюктура?; 4/ Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 КЗ / отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на произшествието? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при твръдение за противоречие на въззивното решение по първите два въпроса със задължителна съдебна практика – ПП № 4/1968г. на ВС, а по трети и четвърти въпрос в решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2019г. на ВКС,II т.о., решение № 28/09.04.2014г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 86/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ВКС, II т.о. и др.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Настоящият състав намира че поставените въпроси са от значение за решението по конкретния спор и произнасянето по тях е обусловило решаващата воля на въззивния съд. Не е налице посочената от касаторката допълнителна предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Съобразно ПП № 4/1968г. на ВС и цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като напр.: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Не е достатъчно в мотивите на решенията да се посочи, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без да се изтъкнат обстоятелствата, които обосновават присъдения размер.
В съответствие с горните задължителни указания въззивната инстанция е обсъдила всички конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетение, в т.ч. и характера и интензитета на претърпените болки и страдания, въз основа на анализ на депозираните заключения и съпоставянето им с останалите доказателства по делото. Въззивният съд е отчел конкретните особености на място на инцидента, действията на участниците в ПТП, а като е отнесъл всички изследвани обстоятелства към момента на деликта – 2013г. е съобразил и социално-икономическите условия в страната, имащи значение за определяне на справедливия размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящият състав на ВКС няма процесуална възможност да прецени изложените в допълнителната молба твърдения на касаторката, тъй като по същество тя представлява допълнителна касационна жалба, която е подадена извън преклузивния срок по чл.283 ГПК и не отговаря на изискванията на чл.284, ал.2 ГПК – да е приподписана от адвокат.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
В полза на ответното дружество следва на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК да бъдат присъдени разноски в размер на 100лв .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 968/26.04.2017г. по гр.д. № 4411/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2с., поправено с решение № 1154/10.05.2018г. по гр.д. № 4411/2016г. на САС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. Ц. Р. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ сумата от 100лв., представляваща сторени от дружеството съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: